ДДТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия се отнася за инсектицида ДДТ. За едноименната руска музикална група вижте ДДТ (група)
Химична формула
Триизмерно представяне на молекулата на ДДТ

ДДТ или дихлоро-дифенил-трихлороетан (ClC6H4)2CHCCl3 е безцветно, кристално вещество, с температура на топене 108°С, което е практически неразтворимо във вода, но с голяма разтворимост в мазнините и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-изомера и се получава от хлорал, хлорбензен и сярна киселина. ДДТ се използва като инсектицид със специфична миризма. Парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в тялото (в мастната тъкан). За повечето растения не е фитотоксичен. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм - уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години. Заради ДДТ белоглавите орли са застрашени от изчезване.

ДДТ е открит от швейцарския учен Паул Мюлер през 1939 г. През 1948 година той получава Нобелова награда за медицина за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от коремен тиф, малария и други силнозаразни болести в началото на Втората световна война. През 1974 г. фермери в САЩ напръскват огромните си пасища с ДДТ и получават 75 милиона фунта месо в повече; значително се увеличава и млеконадоят.