Направо към съдържанието

Демократизация на технологиите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Демократизация на технологиите означава процес, при който се наблюдава все по-бързо проникване на технологиите в обществото и нарастващата им достъпност.

Новите технологии и подобреното потребителско изживяване са способствали за процеса, давайки възможност на хора извън технологичната индустрия да получат достъп до технологични продукти и услуги. Във все по-голям мащаб потребителите получават достъп и закупуват високотехнологични продукти, както и участват смислено в разработката на такива продукти. Индустриалната иновация и потребителското търсене се асоциират с все по-достъпни ценово и приветливи за потребителя продукти. Това е текущ процес, започнал с развитието на масовото производство и отбелязващ драматичен прогрес с дигитализацията на технологиите.

Журналистът и носител на награда Пулицър Томас Фридман твърди, че ерата на глобализацията се характеризира с демократизация на технологиите, демократизация на финансите и демократизация на информацията. Технологията е от критично значение за последните два процеса, способствайки бързата експанзия на достъпа до специализирано познание и инструменти, както и променяйки начина, по който хората разбират и изискват този достъп.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Учени и наблюдатели на процесите в обществата често посочват създаването на печатната преса на Йоханес Гутенберг като едно от значимите изобретения, променило хода на историята. Значението на печатната преса се състои не само във влиянието ѝ за печатарската индустрия или изобретателите, но и за възможността информацията да достига до по-широка публика посредством масовото ѝ възпроизвеждане. Това е донесло широкото ѝ признание като демократизираща сила с обществено значение.[2] Появата на печатната преса често се разглежда като исторически аналог на появата на Интернет.[3][4]

След поставянето на началото на Интернет през 1969, употребата му остава ограничена до комуникация между учени от различни университетски центрове в САЩ, и до комуникация на правителствено ниво, въпреки че употребата на електронна поща и бюлетин борд системи става популярна между потребителите с достъп до Интернет. Едва през 1990-те обаче Интернет става популярно средство за комуникация. През 1993 година американското правителство отваря Интернет за търговска употреба и създаването на маркъп езика HTML задава основата за универсалната достъпност на Интернет.[5]

Значими иновации

[редактиране | редактиране на кода]

Интернет е изиграл критична роля в модерния живот и е станал ключ към демократизацията на знанието. Интернет не само представлява вероятно най-голямата и критично важна иновация в досегашната тенденция, но е позволил на потребителите да натрупат знание и достъп и до други технологии. Потребителите могат да научат за новите разработки по-бързо и да си закупят по интернет високотехнологични продукти, които иначе целево се предлагат само на експерти. Социалните медии също са дали възможност на потребителите да дадат своя принос и критична обратна връзка по отношение технологичните разработки.[6]

Моделът на софтуера с отворен код позволява на потребителите да участват директно в разработката на софтуер посредством споделяне на мнения. Оформена под действието на обратната връзка от потребителя, софтуерната разработка отговаря директно на потребителското търсене и може да се получи безплатно или на ниска цена.[7] В съпоставимо на това течение, проектите за отворен хардуер като Arduino и littleBits са направили електрониката по-достъпна за потребители от всякакви различни области и възрасти. Разработката на 3D-принтери има потенциала още повече да демократизира производството.[8]

По-нататъшно разширяване и възникващи предизвикателства:

[редактиране | редактиране на кода]

Продължаващата демократизация на технологиите продължава да прекроява различни аспекти на обществото, от културни норми до политически пейзажи. Тъй като технологиите стават все по-вкоренени в ежедневието, се появяват нови предизвикателства и възможности, които оказват влияние както върху индивидуалния опит, така и върху колективните обществени структури.

Технологично приобщаване и глобална достъпност:

Разширяването на усилията за демократизация сега се простира отвъд западните общества, като развиващите се нации изпитват скок в приемането на технологии. Дигиталното разделение постепенно се стеснява, тъй като увеличеният достъп до смартфони и достъпни интернет услуги улеснява свързаността в региони, които преди са били недостатъчно обслужвани. Този глобален обхват доведе до по-богат обмен на идеи и гледни точки, предизвиквайки господството на западното влияние при оформянето на технологичните разкази.

Нововъзникващи технологии и тяхното въздействие върху обществото:

Последните иновации като блокчейн, изкуствен интелект и Интернет на нещата са готови да революционизират допълнително пейзажа на демократизацията. Тези технологии притежават потенциала да овластят индивидите и общностите по безпрецедентни начини, насърчавайки децентрализирани системи и засилвайки личната свобода на действие. Въпреки това опасенията относно етичните последици, пристрастията в алгоритмите и потенциала за злоупотреба подчертават важността на отговорното развитие и обмислената интеграция.

Предизвикателства пред демокрацията и сигурността:

Тъй като технологията прониква в различни аспекти на обществото, въпросите, свързани с поверителността, сигурността на данните и цифровите права, излизат на преден план. Случаи на нарушения на данните, противоречия в наблюдението и манипулирането на онлайн платформи за политически цели подчертават деликатния баланс между технологичното овластяване и защитата на демократичните ценности.

Подчертаване на значението на цифровата грамотност:

При навигирането в развиващия се технологичен пейзаж насърчаването на дигиталната грамотност става първостепенно. Оборудването на хората с умения за критична оценка на информацията, разбиране на алгоритмични процеси и защита на тяхното онлайн присъствие е от решаващо значение за смисленото участие в демократизацията на технологиите.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Friedman, T.L. (1999). The Lexus and the Olive Tree: Understanding Globalization. New York: Random House.
  2. ↑ Dittmar, J. (11 Feb. 2011). Information technology and economic change: The impact of the printing press. VOX.
  3. ↑ Holbert, G.L. (2002). „Technology, Libraries and the Internet: A Comparison of the Impact of the Printing Press and World Wide Web.“ Electronic Journal of Academic and Special Leadership, 3(1).
  4. ↑ The Information Age and the Printing Press: Looking Backward to See Ahead. Rand Corporation.
  5. ↑ Ferdinand, P. (2000). The Internet, democracy and democratization. Democratization, 7(1): 1 – 17
  6. ↑ Gartner.
  7. ↑ Jesiek, B.K. (6 Oct. 2003). „Democratizing Software: Open Source, the Hacker Ethic, and Beyond.“ First Monday, 8(10).
  8. ↑ Fritzing.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Democratization of technology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Демократизация_на_технологиите&oldid=12116776“.