Направо към съдържанието

Джеръми Рифкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеръми Рифкин
Jeremy Rifkin
американски икономист и социолог
Джеръми Рифкин през 2009 г.
Джеръми Рифкин през 2009 г.

Роден
26 януари 1945 г. (79 г.)

Националност САЩ
Учил въвФлечърова школа по право и дипломация
Научна дейност
ОбластИкономика, социология
Работил вПенсилвански университет
Философия
Регионзападна философия
Епохасъвремие
Интересинаучна и технологична промяна
ИдеиЕмпатичната цивилизация, трета индустриална революция, края на работното общество
Джеръми Рифкин в Общомедия

Джеръми Рифкин (на английски: Jeremy Rifkin) е американски икономист и социолог, писател, политически съветник и активист. Рифкин е президент на „Фондацията за икономически тенденции“ (Foundation on Economic Trends) и автор на 20 книги за въздействието на технологията и науката върху икономиката, обществото и околната среда. Неговите книги са преведени на повече от 35 езика и се използват в стотици университети, корпорации и държавни агенции по света. Негови скорошни бестселъри са: The Zero Marginal Cost Society (2014), Третата индустриална революция, The Empathic Civilization (2010), Европейската мечта, Водородната икономика (2002), Епохата на достъпа (2000), The Biotech Century (1998) и Епохата на работата (1995).

Рифкин е президент на TIR Consulting Group LLC,[1] който съветва национални правителства и региони за разработване на планове за развитие в „третата индустриална революция“, както в своите трудове Рифкин нарича дигитализирането на промишлеността. Той също така е и основател и председател на Third Industrial Revolution Global CEO Business Round Table, организация съставена от водещите световни компании за възобновяема енергия, строителни и архитектурни компании, фирми за недвижими имоти, ИТ компании, както и транспортни и логистични компании. Екипът за икономическото развитие на Рифкин е най-големият по рода си и работи с градове, с региони, както и с националните правителства за разработването на генерални планове за преход на икономиките им към инфраструктурата на промишлеността от „третата индустриална революция“.

От 1994 г. Джеръми Рифкин е старши преподавател в бизнес факултета Лартън към Пенсилванския университет. Рифкин обучава изпълнителни директори и висшето ръководство на компании на това как да постигнат икономическа стабилност в бизнес делата си

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Джеръми Рифкин е роден в Денвър, щата Колорадо, в семейството на Вивет Равел Рифкин, дъщеря на руски емигранти в Тексас,[2] и Милтън Рифкин, собственик на манифактура за пластмасови торбички. Джеръми Рифкин израства в югозападен Чикаго. При завършването той е председател на випуска във факултета Лартън в Пенсилванския университет и носител на наградата за приноси на Асоциацията на възпитаниците на университета.[3] През 1966 г. Джеръми Рифкин участва в протест срещу Войната във Виетнам. През 1973 г. вече е организатор на протест срещу петролните компании, а поводът е поскъпването на горивата.[4]

През 1977 г. Джеръми Рифкин и Тед Хауърд основават Фондация за икономически тенденции (Foundation on Economic Trends), която разглежда въпроси свързани с националните и международни въпроси относно околната среда, икономиката и промените в климата. Фондацията изследва нови тенденции и тяхното въздействие върху околната среда, икономиката, културата и обществото. Също така фондацията се занимава със съдебни спорове, обществено образование, изграждане на коалиции и масовия организиране на дейности, за да преминете на целите си. Рифкин се превръща в един от първите големи критици на зараждащата биотехнологична промишленост с публикуването на книгата си от 1977 г., Who Should Play God?[5]

През 1988 г. Рифкин събра учени и природозащитници от 35 нации във Вашингтон за първи заседание на Global Greenhouse Network. През същата година, Рифкин прави поредица от лекции в Холивуд за глобалното затопляне и връзката между екологичните въпроси и киното, телевизията и музикалната индустрия, с цел привличане на холивудската общност в организирането на кампания. Скоро след това се създават две холивудски екологични организации – Earth Communications Office (ECO) and Environmental Media Association.

През 1992 г. Рифкин организира Beyond Beef Campaign, коалиция от шест екологични групи, включително Greenpeace, Rainforest Action Network и Public Citizen, с цел насърчаване намаляването на консумацията на говеждо месо с 50%, с аргументацията, че кравите постоянно отделят метанпарников газ, който е от 23 до 50 пъти по-силен от въглеродния диоксид.[6][7][8]

През 1998 г. излиза книгата на Рифкин „The Biotech Century“. Книгата е насочена към проблемите, свързани с новата ера на генетичната търговия.[9]

След издаването на „Водородната икономика“, през 2002 г. Рифкин работи както в САЩ, така и в Европа за политическата кауза за ползването на водорода като енергиен източник. В САЩ Рифкин е в основата на създаването на the Green Hydrogen Coalition, коалиция, състояща се от тринадесет екологични и политически организации, решени да изградят икономика, основана на водорода като енергиен източник.[10] С книгата си от 2005 г. „Европейската мечта“ Рифкин печели германска литературна наградата (Corine International Book Prize) за икономическа книга на годината.[11][12]

Рифкин е главният архитект на дългосрочния икономически план наречен Третата индустриална революция (The Third Industrial Revolution). Това е план за справяне с основните предизвикателства пред световната икономика – икономическата криза, енергийната сигурност и климатичните промени. Планът, наречен The Third Industrial Revolution, е официално приет от Европейския парламент през 2007 г.

Рифкин през 2016 г.

През 2011 г. Рифкин издава и книгата, озаглавена The Third Industrial Revolution; How Lateral Power is Transforming Energy, the Economy, and the World. Книгата става бестселър с преводи на 19 езика. До 2013 г. са отпечатани 500 хиляди екземпляра само в Китай. Идеите и визиите за икономическо развитие от плана на Рифкин The Third Industrial Revolution, са възприети, одобрени и адмирирани от мнозина световни политически лидери и организации. Сред тях са Организацията на ООН за промишлено развитие, президента на Северна Корея за периода 2008 – 2013 година Лий Мюнг-бак, Европейския съюз в лицето на Жозе Мануел Барозо, премиера на Китай Ли Къцян.

Джеръми Рифкин е съветник към Европейския съюз през изминалото десетилетие. Рифкин също така съветва президента на Франция Никола Саркози, канцлерът на Германия Ангела Меркел, премиера на Португалия Жозе Сократиш, министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, както и министър-председателя на Словения за периода 2012-2013 година Янез Янша, по въпроси, свързани с икономиката, изменението на климата и енергийната сигурност.

Рифки е отличен с титлата доктор хонорис кауза на Университета Хуселт в Белгия през пролетта на 2015 г.[13] и на Лиежкия университет през есента на 2015 г.[14]

  • 1973, How to Commit Revolution American Style: Bicentennial Declaration, with John Rossen, Lyle Stuart Inc., ISBN 0-8184-0041-2
  • 1975, Common Sense II: The Case Against Corporate Tyranny, Bantam Books, OCLC 123151709
  • 1977, Own Your Own Job: Economic Democracy for Working Americans, ISBN 978-0-553-10487-5
  • 1977, Who Should Play God? The Artificial Creation of Life and What it Means for the Future of the Human Race, with Ted Howard, Dell Publishing Co., ISBN 0-440-19504-7
  • 1978, The North Will Rise Again: Pensions, Politics and Power in the 1980s, with Randy Barber, Beacon Press, ISBN 0-8070-4787-2
  • 1979, The Emerging Order: God in the Age of Scarcity, with Ted Howard, Putnam, ISBN 978-0-399-12319-1
  • 1980, Entropy: A New World View, with Ted Howard (afterword by Nicholas Georgescu-Roegen), Viking Press, ISBN 0-670-29717-8
  • 1983, Algeny: A New Word—A New World, in collaboration with Nicanor Perlas, Viking Press, ISBN 0-670-10885-5
  • 1985, Declaration of a Heretic, Routledge and Kegan Paul, ISBN 978-0-7102-0710-4
  • 1987, Time Wars: The Primary Conflict In Human History, Henry Holt & Co, ISBN 0-8050-0377-0
  • 1990, The Green Lifestyle Handbook: 1001 Ways to Heal the Earth (edited by Rifkin), Henry Holt & Co, ISBN 0-8050-1369-5
  • 1991, Biosphere Politics: A New Consciousness for a New Century, Crown, ISBN 0-517-57746-1
  • 1992, Beyond Beef: The Rise and Fall of the Cattle Culture, E. P. Dutton, ISBN 0-525-93420-0
  • 1992, Voting Green: Your Complete Environmental Guide to Making Political Choices In The 90s, with Carol Grunewald Rifkin, Main Street Books, ISBN 0-385-41917-1
  • 1995, The End of Work: The Decline of the Global Labor Force and the Dawn of the Post-Market Era, Putnam Publishing Group, ISBN 0-87477-779-8
  • 1998, The Biotech Century: Harnessing the Gene and Remaking the World, J P Tarcher, ISBN 0-87477-909-X
  • 2000, The Age Of Access: The New Culture of Hypercapitalism, Where All of Life is a Paid-For Experience, Putnam Publishing Group, ISBN 1-58542-018-2
  • 2002, The Hydrogen Economy: The Creation of the Worldwide Energy Web and the Redistribution of Power on Earth, Jeremy P. Tarcher, ISBN 1-58542-193-6
  • 2004, The European Dream: How Europe's Vision of the Future is Quietly Eclipsing the American Dream, Jeremy P. Tarcher, ISBN 1-58542-345-9
  • 2010, The Empathic Civilization: The Race to Global Consciousness In a World In Crisis, Jeremy P. Tarcher, ISBN 1-58542-765-9
  • 2011, The Third Industrial Revolution: How Lateral Power is Transforming Energy, the Economy, and the World, Palgrave Macmillan, ISBN 978-0-230-11521-7
  • 2014, The Zero Marginal Cost Society: The internet of things, the collaborative commons, and the eclipse of capitalism, Palgrave Macmillan, ISBN 978-1-137-27846-3
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. www.thethirdindustrialrevolution.com // Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2018-08-25.
  2. Vivette R. Rifkin: 1911 – 2007 // tribunedigital-chicagotribune. 15 август 2007. Архивиран от оригинала на 2015-11-01. Посетен на 2018-08-25.
  3. The University of Pennsylvania Student Award of Merit // Foet.org. Архивиран от оригинала на 2012-03-25. Посетен на 13 ноември 2012.
  4. Trillin, Calvin. U.S. Journal: Boston Parallels // The New Yorker, 21 януари 1974. Посетен на 3 април 2013.
  5. Rifkin, Jeremy. Who Should Play God? The Artificial Creation of Life and What it Means for the Future of the Human Race (with Ted Howard). New York, NY, Delacorte Press, 1977. ISBN 0-440-19504-7.
  6. Takahashi, Young, Takahashi, Bruce, A. Greenhouse Gases and Animal Agriculture. Elsevier Health Sciences, 2002. ISBN 0-444-51012-5. с. 372.
  7. Burros, Marian. Agriculture Dept. Unveils Cooking Labels for Meat // New York Times, 12 август 1993. Посетен на 3 април 2013.
  8. United Nations Intergovernmental Panel on Climate Change. Climate Change 2007: The Physical Science Basis: Summary for Policy Makers: Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. p. 3
  9. Krimsky, Sheldon. All Aboard The Biotech Express // Nature 393 (6680). 7 май 1998. DOI:10.1038/29911. с. 31–32. Посетен на 2 април 2013.
  10. Public Citizen Climate and Energy // Citizen.org, 3 декември 2010. Посетен на 10 февруари 2012.
  11. Books: European Dream // Foet.org. Архивиран от оригинала на 2016-12-02. Посетен на 5 април 2013.
  12. The Winners // Corine Internationaler Buchpreis. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 5 април 2013.
  13. Honorary Doctorates // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2018-08-25.
  14. events.ulg.ac.be // Архивиран от оригинала на 2018-08-25. Посетен на 2018-08-25.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeremy Rifkin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​