Джон Дюпон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Дюпон
американски бизнесмен
Роден: 22 ноември 1938
Филаделфия, Пенсилвания, САЩ
Починал: 9 декември 2010
Щатски затвор „Laurel Highland State Correctional Facility“, Пенсилвания, САЩ

Джон Елютер Дюпон (на английски: John Eleuthère du Pont) е американски бизнесмен и филантроп, член на виднния род Дюпон (DuPont).

Осъден е за убийството трета степен на олимпийския шампион по свободна борба Дейвид Шулц през 1996 година. Известен е освен това като като любител орнитолог, филателист, както и в свободната борба като треньор, спонсор, собственик на клуба по борба "FOXCATCER".

Дюпон спонсорира българската свободна борба[1][2]. Той е личен спонсор на многократния световен и олимпийски шампион Валентин Йорданов, който дори живее в имението на Дюпон в САЩ[3].

Биография[редактиране | edit source]

Личен живот[редактиране | edit source]

Джон Дюпон е роден във Филаделфия, Пенсилвания, син е на Уилям Дюпон-младши и Жан Лайстър Остин (1897-1988). Неговите родителите се женят на 1 януари 1919 г., в Роузмонт, Пенсилвания, като тяхната сватба е определена от пресата по това време като "сватбата на века".

Дядо му по майчина линия Уилям Лайстър Остин, изпълнителен директор на „Балдуин Локомоушън Уъркс“, дарява на младото семейство от 242 акра (0,98 км²) като сватбен подарък. Върху този терен Уилям Дюпон-старши построява „Liseter Hall“ - разкошна 3-етажна сграда в стил от щата Джорджия, за младата двойка през 1922 година.

Родителите и на двете семейства са имигрирали в САЩ в началото на 19 век. Джон Дюпон е най-малкият от 4 деца, има 2 сестри - Жан Дюпон Макконъл и Евелин Дюпон Доналдсън, както и брат - Хенри Дюпон.

Джон завършва училището „Хейвърфорд“ през 1957 година. Учи в колеж в Маями, Флорида. Завършва Университета в Маями през 1965 г. с бакалавърска степен по зоология. Защитава докторска степен по естествени науки от Университета Виланова през 1973 година.

На 3 септември 1983 г. се жени за терапевтката Гейл Уенк, но бракът е разтрогнат след само 90 дни съвместен живот.

Умира на 9 декември 2010 година в щатски затвор в Пенсилвания. Говорител на Отдел „Затвори“ на щата Пенсилвания обявява, че Дюпон е намерен бездиханен в леглото в килията си. Обявен е за мъртъв в 6:55 часа в Окръжна болница „Съмърсет“, като 2 дни след смъртта му причини за кончината не са обявени.

Убийство на Д. Шулц[редактиране | edit source]

През 1997 г. Джон е осъден за убийството на олимпийския златен медалист по борба Дейвид Шулц, извършено през 1996 година , за което е осъден на затвор от 13 до 40 години. Експерти, привлечени на съдебния процес, свидетелстват, че Дюпон страда от параноична шизофрения.

На 26 януари 1996 г. Дюпон убива с изстрел Шулц на алея в своето имение, като за убийството свидетелстват съпругата на Шулц и шефът на охраната на Дюпон. Шефът по сигурността е седял на пътническата седалка в колата на Дюпон, докато Джон възпроизвежда 3 изстрела в Шулц. Полицията така и не установява мотивите. Преди да причини смъртта му, Дюпон и Шулц са дългогодишни приятели.

След стрелбата ексцентричният мултимилионер се заключва в имението си, барикадира се за 2 дни, докато преговаря с полицията по телефона. Полицията не употребява сила, за да го задържи, но е арестуван, когато излиза навън, за да оправи отоплението.

Съдебен процес[редактиране | edit source]

По време на процеса човек от привлечените от защитата експерти-психиатри описва Дюпон като страдащ от параноична шизофрения, като заявява, че Джон е вярвал, че Шулц е част от международен заговор, чиято цел е да го убият, и това е причината да скрие бръснач на таванското помещение.

На делото защитата пледира за "невинен поради невменяемост". Съдебните заседатели го обявяват за виновен на 25 февруари 1997 г. в убийство „трета степен“, но приемат, че обвиняемият е душевно болен. В Пенсилвания „трета степен“ на убийство е по-лека от това да бъде обвинен в убийство „първа степен“ (умишлено) или „втора степен“ (по време на извършване на престъпление), което показва липсата на умисъл. В наказателния кодекс на Пенсилвания "лудост" се отнася към човек, чиято "болест или дефект" не му дава възможността да обмисля постъпките си, нито е в състояние да ги разбере[4]. Въз основа на решението, че е "виновен, но с психични проблеми", съдебните заседатели дават правото на избор на съдия Патриша Дженкинс да го осъди на затвор със срок на излежаване от 5 до 40 години.

На пледоариите, прокуратурата пропуска да спомене, че Дюпон е използвал „кухи“ куршуми, както и че е изстрелял последния изстрел в гърба на Шулц, докато Шулц е пълзял в опит да се спаси, с лице надолу в снега, с кървяща огнестрелна рана в гърдите. Някои членове на семейство Шулц изразяват негодувание от присъдата.

Вдовицата Нанси Шулц и 2-те им деца получават няколко милиона долара обезщетение след дълги спорове.

Джон Дюпон е осъден на излежаване на присъда в размер от 13 до 30 години лишаване от свобода, която да излежи в Държавната изправителната институция „Mercer“ от системата на Департамента по затворите на щата Пенсилвания.

В опити да го защитят приятели на Джон заявяват, че използването на огнестрелно оръжие е нетипично за него. Известната състезателка по триатлон Джой Хансен Лойтнер, която е живяла в продължение на 2 години в имота на Дюпон, заявява, че Дюпон ѝ е помогнал да премине през много тежък период от живота ѝ в средата на 1980-те години. По-късно тя заявява: "Със своето семейство и приятели Джон ми даде нов живот. Той ми даде повече от пари, той се раздаде емоционално". Тя изразява скептичност относно убийствотокато казва: "Няма как Джон с чист ум да е убил Дейв"[5].

Ако трябваше да излежи максималното наказание, Джон щеше да престои в затвора до 29 януари 2026 година, когато щеше да е на 87 години. Върховният съд на САЩ потвърждава присъдата през 2000 година.

През 2010 г. 3-ти американски апелативен съд във Филаделфия отхвърля всички опити за обжалване. В последната си жалба адвокатите на осъдения пледират, че Дюпон е употребявал българското лекарство „N-butyl scopolamine“, чиято употреба може да усложни душевно заболяване, и че на предишните процеси защитата на Дюпон е пропуснала да проучи факта, че този препарат може да е повлиял на умственото състояние на подсъдимия. Вероятно защитата споменава за българския препарат „Buscomed“, който е помощно спазмолитично лекарство, чиято активна съставка е Butylscopolamine[6].

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. :Вестник „7 дни СПОРТ“ от 11 декември 2010 година - "Меценат №1 в борбата издъхна в затвора"
  2. [1] ТопСПОРТ - „Джон Дюпон дари 50 000 долара за организация на Европейското“
  3. :Вестник „7 дни СПОРТ“ от 25 април 2007 година - "Живот, белязан от Джон Дюпон. Семейството на Валентин Йорданов живее в имението на милионера убиец"
  4. Law and Legal Research, Lawyers, Legal Websites, Legal News and Legal Resources, Onecle, Crimes And Offenses - 18 Pa. Cons. Stat. Pennsylvania Statutes
  5. For Du Pont Heir, Question Was Control - by Jere Longman, Pam Belluck and Jon Nordheimer, The New York Times Atlanta 1996, February 4, 1996
  6. „Джон Дюпон се оправдава с българско лекарство“ - ПРОФИТ.БГ