Джон Кемпбъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Кемпбъл
Информация
Звание вицеадмирал
Години на служба преди 1740–1782
Служил на Великобритания
Род войски Кралски военноморски флот
Битки Битка при Ушант

Живял 1720–1790
Роден енория Къркбийн, близо до град Дъмфрийс, Шотландия
Починал Чарлс Стрийт, площад Бъркли, Лондон
Друга работа губернатор на Нюфаундленд

Джон Кемпбъл (на английски: John Campbell) е британски морски офицер, експерт в навигацията и бивщ губернатор на колония. Роден е през или преди 1720 г. в енорията Къркбийн, близо до град Дъмфрийс, Шотландия. Умира на 16 декември 1790 г. в къщата си на Чарлс Стрийт, площад Бъркли, Лондон.

Кембъл се присъединява към Кралския военноморски флот на Великобритания на ранна възраст и обикаля света на „Центурион“ през 1740 г. По-късно става известен като навигационен експерт и заема поста губернатор и главнокомандващ на Нюфаундленд от 1782 до смъртта си през 1790.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот[редактиране | edit source]

Джон Кемпбъл е роден в Къркбийн, близо до родното място на Джон Паул Джоунс, „Бащата на американския военноморски флот“. Баща му, Джон Кембъл (починал през 1733), е бил свещеник в Къркбийн и синът му от ранна възраст чиракува при собственик на крайбрежен плавателен съд. Другар от този съд е насилствено принуждаван да служи във военноморския флот и се казва, че Джон постъпва във флота в замяна на него. Кембъл служи три години последователно на „Бленим“, „Тобей“ и „Ръсел“ преди да бъде назначен като флотски курсант на „Центурион“. При последвалото околосветско пътешествие с „Центурион“, като флагмански кораб на комодор Джордж Ансън, Кембъл е повишен като младши лейтенант след схватка с галеонаNuestra Señora de Covadonga“. Сред неговите другари на кораба е Augustus Keppel, с когото стават доживотни приятели.

Завръщайки се у дома през януари 1745 г., Кемпбъл успешно издържа изпит за лейтенант и с влиянието на Кепел, бързо получава командването на едномачтов платноход, а през ноември 1747 г., след повишение в капитан първи ранг, командването на новата фрегата „Белона“, което запазва до мира от 1748 г. Похвален за успехите му на „Белона“, му е предоставено ръководенето на експедиция до Тихия океан, включваща едномачтовите кораби „Таралеж“ и „Гарван“, но впоследствие отменена по политически причини.