Димитър Вангелов
| Димитър Вангелов | |
| български зограф | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Димитър Вангелов е български зограф от Македония от втората половина на XIX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в южномакедонското ениджевардарско село Петрово, тогава в Османската империя, днес Агиос Петрос, Гърция. Учи при ениджевардарския зограф Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис).[1] Вангелов познава добре зографския занаят, но възможностите му са скромни.[2]
Икона триптих на Димитър Вангелов Умиление Христово и други светци от 1890 година[2] е запазена в църквата „Свети Илия“ във Витолище. Подписът на Димитър е на гръцки: „Χειρος Διμιτριου Ευανγγελου εκ Χορου Πετροβου 1890“.[3]
Една негова, сравнително голяма икона (74 х 50 cm) на Светите братя Кирил и Методий е запазена в църквата „Свети Илия“ във Фурка. Кирил и Методий са в обичайната си поза, а Исус Христос е представен в цял ръст, следван от два херувима. Сигнатурите са „Святіи Кириллъ Святіи Меθоди“, а дарителският надпис: „Се исподарува сиа икона за вечно спомнение отъ бабата Доста Ристу Цимова отъ село Богданци“. В десния долен ъгъл е зографският надпис „Изъ руки Димитріа Ванг. отъ село Петрово 1894“.[2]
Икона „Света Богородица с Христос“ от 1897 година на Димитър Вангелов се намира в църквата „Свети Георги“ в Гусине, Черна гора.[4]
Работи в Солунско. Негови творби има запазени в Гумендже, в „Свети Атанасий“ в Църна река (Карпи), в „Успение Богородично“ в Купа, в „Свети Георги“ в Драгомирци (Вафиохори), в „Свети Димитър“ в Боймица (Аксиуполи), в „Свети Димитър“ в Кушиново (Полипетро), в „Успение Богородично“ в Оризарци (Ризия), в „Св. св. Петър и Павел“ в Тушилово (Статис), в „Свети Йоан Богослов“ в Аматово (Статис), в „Св. св. Константин и Елена“ в Казаново (Котили) и в „Св. св. Петър и Павел“ в родното му Петрово.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 290.
- ↑ а б в Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 55.
- ↑ Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
