Дионисий Дзавурис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дионисий
Διονύσιος
гръцки духовник
Роден
неизв.
Починал
1845 г.
Ктиторският надпис в „Свети Никола“ в Гложене си името на епископ Дионисий, 6 август 1836 година

Дионисий (на гръцки: Διονύσιος) е гръцки православен духовник, епископ на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дионисий е роден със светското име Дзавурис (Τζαβούρης) е роден в село Ипсила на Андрос. В 1795 година става монах в манастира „Свети Николай“ в Сора, Андрос. Служи като дякон на митрополит Йоаникий Бурсенски (1807 - 1817), когото последва в 1817 година в Търново и служи като протосингел на Търновската митрополия.[1]

През март 1827 година той е назначен за местоблюстител на Ловчанската епископия, подчинена на Търновската митрополия. През юли 1827 година е ръкоположен за епископ на Ловеч.[2] Ръкополагането е извършено от митрополит Антим Белградски, подкрепен от епископите Теоклит Червенски и Антим Преславски.[1][2] В Ловеч Дионисий се опитма да замени църковнославянските богослужебни книги с гръцки. В Пирдоп скрива славянските ръкописи в подземна стая в училището.[3]

Умира в 1845 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λοφτσού κυρός Διονύσιος. (;-1845) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 7 август 2022 г. (на гръцки)
  2. а б Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά 8. 1937. σ. 155. (на гръцки)
  3. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 60 - 61.
Антим ловчански епископ
(юли 1827 – 1845)
Мелетий