Свети Никола (Гложене)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ | |
 | |
 Местоположение в Тетевен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гложене |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Ловчанска |
| Архиерейско наместничество | Тетевенско |
| Изграждане | Късно средновековие |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата от местно значение |
| Състояние | полуразрушен |
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ е православна църква в село Гложене (област Ловеч), България, построена през Късното средновековие и възобновена през 1836 г. Обявена е за паметник на културата от местно значение.
История[редактиране | редактиране на кода]
Въз основа на частично запазен най-долен слой стенописи църквата „Свети Никола“ е датирана най-общо от Късното средновековие. Обновена е през 1836 г. Църквата е гробищна и в миналото енорийска.[1] Към 2017 година църквата е в полуразрушено състояние и в същата година е обявена за архитектурно-строителна и художествена недвижима ценност от Възраждането с категория от местно значение.[2] Все още не са предприети консервация и реставрация.
Архитектурен тип[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна църква без притвор. Размерите ѝ са: дължина 16,20 m с апсидата, широчина 8,54 m, дебелина на стените 1 m. Градежът е от ломен и обработен камък, включително бигор, който се добива наблизо, в ъглите. В горната част на западната стена има кръгъл прозорец с ажурна каменна решетка. На ъгловите камъни в горните части на фасадните стени и над прозореца на западната стена са издялани релефни кръстове. Върху арката на западния вход има полусфера.[1]
Стенописи[редактиране | редактиране на кода]
В долните части на апсидата и в цокъла на южната и източна стена на олтара има долен слой късносредновековни стенописи, фрагментарно запазени, което не позволява по-точното им датиране. Горният слой запазени стенописи е от обновяването през 1836 г., покривали са стените на олтара зад иконостаса. Има и частично запазено патронно изображение в нишата над западния вход. Предполага се, че стенописите са дело на зографите, изработили икони за църквата, и това е станало през 1836 г. или скоро след това. Останалата част на наоса е покрита с варна бадана, върху която в горната част на западната стена е изписан кръст.[1]
Ктиторски надпис[редактиране | редактиране на кода]
Върху каменна плоча над вратата на западната фасада има надпис, издълбан в камъка, в който са споменати ловчанският епископ Дионисий (1827 – 1845) и църковни настоятели, вероятно и ктитори на храма. Датата 6 август 1836 г. вероятно документира завършването или освещаването на възобновения храм.[1] Разчита се следното:„(се)не 1836 / (а)вгусъ д 6 /... олюбиви епи деонисиѧ/ (н)астоѧтелъ иото цочо/...чи гено иото нено/...о“ [1]
Иконостас[редактиране | редактиране на кода]
Иконостасът на църквата е демонтиран и се съхранява в новата църква на Гложене „Свети Димитър“. Дърворезбата му е в стила на Тревненската школа. Иконите от апостолския ред, както и две големи икони: Св. Харалампий и св. Николай (на гърба ѝ е изписана 1836 г.) и Възнесение на пр. Илия, вероятно са творби на зографа Иван Попрайков (Йоан Попович), за когото П. Стефанов пише, че след 1832 г. е работил в редица селища, сред които и Гложене.[3][4][1] Според Иванка Гергова друг комплект от пет големи икони е бил изпълнен през 1835 г. от румънския зограф Войко от Питещи и негов сътрудник. Поне част от тези икони сигурно са били в царския ред на иконостаса.[1][5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Стенописи в олтарната част -
Сретение -
Арх. Гавриил -
Външен вид -
Фриз св. 40 мъченици, ап. Филип и ап. Иаков -
Богородица Ширшая небес -
Богородица на трон с Младенеца -
Руините на църквата
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 333 - 338.
- ↑ Заповед на МК от 24.04.2017
- ↑ Стефанов, П. Живот и дело на зографа Иван Попрайков // Тревненска художествена школа. С., 1985, 83-89 (с. 87).
- ↑ Стефанов, П. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност // Култова архитектура и изкуство в североизточна България (ХV – ХХ век). С., 2006, 144-151 (с. 149).
- ↑ Gergova, I. Wallachian Zographs south of the Danube // Art Interactions between Romanian and Bulgarian Lands (15th-20th centuries). Sofia, 2018.
