Дитер Болен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Dieter Bohlen.jpg

Дитер Гюнтер Болен (на немски: Dieter Günter Bohlen) е немски музикант, продуцент, текстописец и композитор, роден на 7 февруари 1954 в Берне, Долна Саксония. Той е част от известното поп дуо Модърн Токинг. След разпада на Модърн Токинг в края на 1987 г. създава групата Блу Систем, която просъществува до 1998 г., когато Модърн Токинг отново се събират до 2003 г. От 2002 г. продуцира немския конкурс за търсене на млади музикални таланти „Германия търси суперзвезда“.

Като продуцент работи с редица известни изпълнители като Бони Тайлър, Крис Норман, Си Си Кеч, и други.

Биография[редактиране | edit source]

Дитер Болен е учил в няколко общообразователни училища в Олденбург, Гьотинген и Хамбург. На 8 ноември 1978 година завършва гимназия с отличие със специалност „специалист делова икономика“. През ученическите си години свири в няколко музикални състава, сред които „Aorta“ и „Mayfair“ за които е написал около 200 песни. През тези години той неведнъж е правил опити да пробие като продуцент на песни в някоя от звукозаписните компании, като неведнъж е изпращал демо-касети с надеждата да впечатли някоя от тях. За негово голямо щастие, точно след дипломирането си през есента на 1978 година получава предложение от музикалното издателство „Intersong“ и от 01.01.1979 година е назначен, като редовен композитор и продуцент. Неговата първа златна плоча е озаглавена „Hale, Hey Louise“ в изпълнение на китариста Рики Кинг с когото започва да работи. Песента достига 14-то място в класацията. На обложката на диска Болен се представя с псевдонима Steve Benson.

В края на 1979 година Дитер Болен се явява, като един от участниците в дуета „Monza“, а през 1981 година и в триото „Sunday“. В периода 1980–1981 година пуска три сингъла с псевдонима Steve Benson. Той работи със немски изпълнители, като Katja Ebstein, Roland Kaiser, Bernd Clüver, Bernhard Brink и други.

На 11.11.1983 година сключва граждански брак с Ерика Зауерланд, от която има 3 деца — Марк, Марвин Бенджамин и Марилин, на които Дитер посвещава по една песен. „With a little love“ на Марк, в изпълнение на „Модърн Токинг“ през есента на 1985 г., „Marving song“ — в изпълнение на „Блу систем“ през 1991 г.

Модърн Токинг[редактиране | edit source]

През март 1983 година от звукозаписната компания BMG-Bertelsmann Music Group му се обаждат, че при тях има един млад изпълнител, който си няма продуцент и дали не би могъл евентуално да го продуцира. Дитер Болен се запознава с Томас Андерс и е възхитен от неговия глас. В периода 1983–1984 година двамата работят заедно, Болен пише няколко песни и албум за него, но постепенно се убеждава, че голям успех може да се достигне само, ако песните са на английски език. Първата англоезична песен, която написва е прочутият световен хит „Youre my heart youre my soul“, който излиза през октомври 1984 година в изпълнение на Томас Андерс в дует с Дитер Болен. Песента е пусната пробно под проект, чието название е „Modern Talking“. Тя има небивал успех — продадена е в повече от 8 милиона копия и става първата песен №1 на Болен. От този момент нататък „Modern Talking“ придобива световна популярност. Следват още 5 безапелационни международни хита — „You Can Win If You Want“, „Cheri Cheri Lady“, „Brother Louie“, „Atlantis Is Calling (SOS for Love)“ и „Geronimo's Cadillac“. В периода 1984–1987 г. дуета издава 6 супер успешни албума и има над 65 милиона продадени плочи. След което дуета прекратява съществуването си поради постоянните спорове между Болен и Андерс в центъра на които е съпругата на Томас — Нора. Групата „Модърн Токинг“ се явява най-успешния проект на Дитер Болен. След второто им събиране през 1998 г.издават албума „Back for good“, който е най-продаваният албум на Болен — 26 милиона копия. Следват още 5 години и 6 албума, които излизат изпод марката „Modern Talking“. Отново продават 60 милиона диска. Така повтарят успеха от 80-те. Крайният резултат — продадени над 120 милиона звуконосителя. 13 албума, 9 от които платинени, 500 златни и платинени плочи. Най-успешния световен дует, съществувал някога.

Бах на XX век[редактиране | edit source]

От средата до края на 80-те години — това е периода в който Болен пише най-много музикални произведения, поради което е наречен „Бах на 20-ти век“. През този период той сътрудничи с най-много певци, сред които са Си Си Кеч, която е вторият по успешност проект на Болен, Al Martino, Бони Тайлър, Chris Norman, Lory „Bonnie“ Bianco, Les McKeown, Nino de Angelo, Енгелберт Хампердинк, Ricky King и други. Голяма заслуга за успеха на неговия творчески път има неговият голям приятел и съпродуцент Луис Родригес който е звукоинжинер и аранжор на много песни на Болен. На него именно Дитер посвещава прочутия хит „Brother Louie“ в изпълнение на „Модърн Токинг“ през януари 1986 година.

Дитер Болен пише не само песни, но и музика за много телевизионни предавания и филми. Сред най-известните негови работи са Rivalen der Rennbahn, Zorc — Der Mann ohne Grenzen и Die Stadtindianer. Един от най-известните му проекти е написването на музиката към филма „Tatort“ (От местопрестъплението) Комисар Шимански. Дитер сам предлага да напише музика към филма и през март 1986 г. се появява песента „Midnight Lady“, в изпълнение на Крис Норман. Тя е толкова успешна, че стои седмици наред в челото на класацията и е продадена в милион копия. Болен пише още 2 песни за филма — „Broken Heroes“ отново изпята от Крис Норман и „Silent water“, която сам изпълнява в проекта „Blue System“ през 1988 г., когато се изявява и като актьор във второстепенна роля на сериала.

Творчеството на Дитер Болен надхвърля по продажби 165 милиона диска. Има издадени 140 сингли, като 18 от неговите песни стават №1, 48 влизат в топ 10,(т.е. половината от синглите му са в топ 10), 131 в класациите изобщо. Ето защо през 1986 г. е наречен заслужено "машина за хитове" или "фабрика за хитове". От общо 54 студийни албума продуцирани от него, 13 албума са №1, 18 други са в топ 10.(т.е. 2/3 от тях са в топ 10). Написал е над 1000 песни в продължение на близо 40 години и продължава да композира. В момента продуцираните от него изпълнители са на върха на немските класации.

Блу Систем[редактиране | edit source]

След разпада на Модърн Токинг през есента на 1987 година Болен основава собствена група „Blue System“, в която сам се изявява като вокал. Някои от най-известните хитове на групата са "Sorry Little Sarah", "She's a Lady", "Under My skin", "My bed is too big" — който става летен хит на 1988 г., "Magic Symphony","Déjà vu", "Romeo and Juliet", "History". През 1989 г. "Blue System" гостуват в СССР,където Болен е посрещнат триумфално, както никой друг западен изпълнител. По това време е заснет и клипа към песента „Love me on the rocks“, която е показателна за това. Той получава наградата „Герой на съветските младежи“ — като най-популярен чуждестранен изпълнител в СССР. Неговите концерти в това гостуване са посетени от над 400 000 души. След завръщането си от СССР на 28 октомври 1989 година, получава наградата „Най-успешен немски продуцент и композитор“.

През 1991 г. Болен прави дует с Dionne Warwick в сингъла „It’s All Over“, който заема 84-то място в САЩ. Групата има издадени 13 албума, 30 сингъла и 23 видеоклипа. През 1996 г. Дитер Болен е помолен от UNICEF и написва химна за закрила на децата - For the children, който изпълнява сам в проекта "Блу Систем" заедно с детски хор. [1]„ В края на 1997 г. престава да съществува, тъй като Дитер Болен и Томас Андерс решават да възродят „Modern Talking“.

Германия търси суперзвезда[редактиране | edit source]

През 2002 година Болен издава своята автобиографична книга „Nichts als die Wahrheit“ (Нищо друго, освен истината", която става бестселър в Германия и е разпродадена в повече от 1 милион екземпляра.

През 2003 г. „Модърн Токинг“ се разделят за втори път. Официалната версия е, че Томас заминал за САЩ да концертира без Дитер, а неофициалната е, че Дитер не вижда повече славно бъдеще в дуета и решава да прекрати съществуването му, докато са на върха и започва да продуцира млади изпълнители.

Още през пролетта на 2002 година той е поканен в журито на немския вариант на „Music idol“ „Deutschland sucht den Superstar“ (Германия търси суперзвезда). Болен започва да продуцира победителите на конкурса. Първият сингъл изпълнен от 10-те финалисти „We have a dream“ достига първото място и става два пъти платинен, както и последвалият албум „United“.

Първият победител на конкурса е младият певец Alexander. Дитер веднага го изстрелва на първите места с песни, като „Take Me Tonight“, „Free like the wind“ и „Behind The Sun“, а албумът в който са включени „Take Your Chance“ е също №1 в немския чарт. Болен продуцира и Daniel Küblböck с песените „You Drive Me Crazy“ - също №1, и „Heartbeat“ — на второ място.

През същата 2003 година Дитер сключва брак с Yvonne Catterfeld и пише за нея песните „Fur dich“ и „Du Hast Mein Herz Gebrochen“. И двете стават тотални хитове. Но брака им трае твърде кратко, също и музикалното им сътрудничество. През 2004 г. се развеждат.

През 2006 година по време на шоуто на конкурса Дитер представя съвършено нова песен, звучаща в стила на „Блу Систем“. Песента се казва: „Gasoline“. Но това не е всичко, съвсем скоро се появява на бял свят не какво да е, а комедийно пародиен анимационен филм „Dieter — Der Film“ разкриващ творческия и жизнен път на композитора. Филмът е базиран на автобиографичната му книга „Нищо друго, освен истината“. Заедно с филма е издаден албум, включващ саундтраците към филма, а именно - няколко баладични среднотемпови песни на Болен в стила на „Блу систем“, както и няколко песни на „Модърн Токинг“ от 80-те, и никога неиздавана дотогава песен на дуета — „Shooting star“.

През 2007 година победител в „Deutschland sucht den Superstar“ е Mark Medlock който е и голям почитател на Болен и "Модърн Токинг". Дитер започва да го продуцира. Песни като „Summer Love“, „Now or never“ са на първите места на класацията. Заедно записват дуетна песен „Unbelievable“, която достига 4-то място, а Болен изпълнява бек-вокалите в песните му. Марк Медлок има издадени от Болен 3 албума, които достигат върховете на класациите в Германия, Швейцария и Австрия. През 2010 г. двамата прекратяват сътрудничеството си, когато Дитер Болен започва да продуцира Andrea Berg — кралицата на немската шлагерна музика. Нейният албум „Schwerelos“ покорява чарта. През 2011 г. и следващият албум "Abenteuer" също достига първото място. В същата година Болен продуцира и Pietro Lombardi. Неговата песен "Call My Name" става 18-я сингъл №1 на продуцента, както и албумът "Jackpot"

Външни препратки[редактиране | edit source]