Диференциал (математика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на диференциал.
Диференциал е понятие в математическия анализ, въведено от Лайбниц и Бернули като описание на така наречените „безкрайно малки величини“ и „безкрайно малки промени“. Лайбниц и Бернули въвеждат означението за диференциал на променливата . Понятието диференциал, което на времето се е считало за едно от основните понятия на диференциалното и интегралното смятане, днес играе второстепенна роля в анализа. В известен смисъл, особено що се отнася до диференциалното смятане на функциите на една променлива, може да се каже, че неговото въвеждане изобщо не е необходимо. Понятието производна се оказва напълно достатъчно, за да бъдат формулирани всички по-съществени резултати от тази част на анализа.
Нека е функция, дефинирана в някоя околност на дадена точка . Изменението на стойността на дадена величина може да се означи с .
- Производната по дефиниция е границата на диференчното частно, когато . Това позволява производната, която е равна по дефиниция на:
Диференциалът се дефинира като:
където е параметър
В случая получаваме:
и от тук:
което може да се запише и като частно:
Това понятие се обобщава за функции с n реални променливи по следния начин:
където обаче символът е неделим, т.е. не може да се интерпретира като частно макар по формата си да напомня на такова.
- Това обозначение е удобно и при интегралното смятане. С израза:
се дава вярна представа за интеграла като сума от безкрайно малки изменения на функцията.
Интерпретация
[редактиране | редактиране на кода]Ако гледаме на диференциала като на функция на променливата , то той може да се интерпретира като приближение на нарастването на около точката със свойството:
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Математический анализ: Введение в анализ, производная, интеграл. Справочное пособие по высшей математике. Т.1, И. И. Ляшко, А. К. Боярчук, Я. Г. Гай, Г. П. Головач, Едиториал УРСС, 2001