Дневниците на принцесата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дневниците на принцесата
The Princess Diaries
Режисьор Гари Маршъл
Продуцент Дебра Мартин Чейс
Уитни Хюстън
Сценарий Мег Кейбът (роман)
Джина Уендкос (филм)
В ролите Джули Андрюс
Ан Хатауей
Хектор Елизондо
Хедър Матаразо
Менди Мор
Карълайн Гудъл
Музика Джон Дебни
Разпространител Buena Vista Pictures
Премиера 3 август, 2001
Времетраене 115 минути
Страна САЩ САЩ
Език английски
Бюджет 26 000 000$
Хронология
Дневниците на принцесата 2
Fleche-defaut-droite.png
Външни препратки
Страница в IMDb

„Дневниците на принцесата“ (на английски: The Princess Diaries) е комедийно-драматичен филм, екранна адаптация на романа на Мег Кейбът от 2000 година. Главната героиня е Ан Хатауей като Миа Термополиз, тийнейджърка, която открива, че е престолонаследничка на трона на измислената страна Женовия, управлявана дотогава от нейната баба — кралица Кларис Реналди (Джули Андрюс). Във филма участват още Хедър Матаразо като най-добрата приятелка на Миа, Лили Московитз, Хектор Елизондо като ръководителя на охраната на кралицата и Робърт Шуортзмън като братът на Лили, който се влюбва в Миа.

Сюжет[редактиране | edit source]

Миа Термополис е затворена тийнейджърка, която много често понася подигравките на популярната си съученичка Лана Томас (Менди Мор). Най-добрата ѝ приятелка — Лили е единствената, която я разбира и споделя възгледите ѝ. Животът на Миа се променя изцяло в деня, когато майка ѝ- Хелън, съобщава че покойният ѝ съпруг всъщност е принц на малката европейска държава Женовия. Миа се оказва единствената наследница на трона, а баба ѝ — кралица Кларис Реналди, иска да обучи непохватното момиче как да се държи като изтъкната аристократка. Това се оказва почти невъзможна задача, но постоянството на Миа, помощта от Джо — шефа на охраната на Кларис, както и от нейния фризьор, дава резултат.

Също като една истинска принцеса, Миа се оказва раздвоена в романтичните си увлечения. Тя е привлечена както от красивия и много популярен Джош, така и от по-скромния Майкъл, който е брат на приятелката ѝ Лили. След като Джош научава, че Миа е богата принцеса, той ѝ се обяснява в любов и я кани на плажно парти. Обаче, във вечерта на купона той публично я излага като я целува пред фотографите. Междувременно тя нарушава добрите си отношения с Лили и Майкъл. За да им поиска прошка тя ги кани на бала по случай Деня на Независимостта на Женовия, където тя трябва да изкаже решението си дали ще приеме кралския трон. Първоначално Миа решава да избяга, защото отговорността според нея е твърде голяма, но впоследствие тя намира писмо от баща си в дневника, подарък за нейния шестнадесети рожден ден. В него баща ѝ пише колко би се гордял тя да стане кралица на Женовия.

В последния момент Миа решава да се върне на бала и да приеме трона на баба си. След като пристига на празненството тя е щастлива да види приятелите си и целува Майкъл в градината на женовийското посолство. Краят на филма показва Миа в самолета, пристигащ в Женовия, където тя ще остане за през лятото.

Саундтрак[редактиране | edit source]

  1. „Supergirl!“ — Krystal
  2. „Little Bitty Pretty One“ — Aaron Carter
  3. „Crush“ — 3G's
  4. „Miss You More“ — BBMak
  5. „What Makes You Different (Makes You Beautiful)“Backstreet Boys
  6. „Miracles Happen“ — Myra
  7. „Always Tomorrow“ — Nobody's Angel
  8. „Away with the Summer Days“ — Youngstown
  9. „Stupid Cupid“Менди Мор
  10. „Wake Up“ — Hanson
  11. „Happy Go Lucky“ — Steps
  12. „I Love Life“ — Melissa Lefton
  13. „Ain't Nothing but a She Thing“ — Lil' J & Nobody's Angel
  14. „Hold On“ — B*Witched
  15. „The Journey“ — Mpulz

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Princess Diaries (film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.