Добричка река
| Добричка река | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Добрич Община Добричка Община Крушари |
| Дължина | 70 km |
| Начало | |
| Място | южно от село Драганово, Община Добричка |
| Координати | |
| Надм. височина | 278 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на Суха река → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 87 m |
Добричка река е река в Североизточна България, област Добрич – общини Добрич и Крушари, десен приток на Суха река от басейна на Дунав. Дължината ѝ е 70 км, която ѝ отрежда 51-во място сред реките на България.
Добричка река води началото си от извор в Добруджанското плато, разположен южно от село Драганово, община Добричка, на 278 м н.в. До град Добрич тече на север, а в чертите на града прави голяма дъга изпъкнала на изток. След Добрич посоката ѝ става северозападна, а долината ѝ каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици на Добруджанското плато. В този си участък, особено след село Божурово, оттокът ѝ става епизодичен, главно през пролетта. През останалото време от годината коритото ѝ представлява суходолие, което се „влива“ отдясно в Суха река (от басейна на Дунав), на 87 м н.в., на 2 км южно от село Ефрейтор Бакалово.
Реката е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с малък дебит и непостоянен режим.
По течението ѝ са разположени 1 град и 9 села:
- Община Добричка – Драганово, Опанец, Богдан, Добрич, Врачанци, Росеново, Божурово, Камен;
- Община Крушари – Лозенец, Северци.
Поради непостоянния си режим по течението на реката и по някои от нейните притоци са изградени няколко микроязовира, водите на които се използват за напояване.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 494.