Дона Самър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дона Съмър
Nobel Peace Price Concert 2009 Donna Summer3.jpg
Дона Съмър на концерта за Нобеловата награда за мир за 2009
Информация
Рождено име ЛаДона Ейдриън Гейнс
Родена 31 декември 1948 г.(1948-12-31)
в Бостън, Масачузетс, САЩ
Починала 17 май 2012 г. (на 63 г.)
в Кий Уест, Флорида, САЩ
Стил Диско, Поп, Рок, Ню Уейв
Музикален инструмент глас, пиано
Години на активност 1969-2012
Музикален издател Oasis Records

Casablanca (1975–1980)
Geffen (1980–1988)
Atlantic (1988–1991)
Mercury (1994–1996)
Warner-Elektra-Atlantic (Outside of U.S. 1980–1991)
Epic (1999–2001)

Burgundy (2006–досега)

ЛаДона Ейдриън Гейнс (на английски LaDonna Adrian Gaines), известна със сценичното си име Дона Съмър [1] (на английски Donna Summer) е американска певица и автор на текстове на песни, която набира популярност през диско-ерата от 70-те години на ХХ. век[2]. Гласът ѝ се определя като мецосопран. Носителка е на 5 награди Грами[3] и е първият музикант, който прави три последователни двойни албума, които достигат до челното място в класацията на Билборд. Четири нейни сингли достигат на първо място в чартовете в Съединените щати. Сред нейните най-големи хитове са Love to Love You Baby, I Feel Love, Last Dance и Could It Be Magic.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и кариера: 1948-1975[редактиране | edit source]

Рожденото име на Съмър е ЛаДона Ейдриън Гейнс. Родена е в навечерието на Нова Година, на 31 декември 1948 в Бостън от майка Мери Елън Гейнс и баща Андрю Гейнс и умира на 17.05.2012.в дома си в щата Флорида след битка с рака. Отраства в Дорчестър, Бостън, и започва да пее в църковния хор от ранна детска възраст. На осем години, в църквата, както самата тя казва, получава прозрение че трябва да гласът ѝ да достига до хората и в никакъв случай не трябва да пренебрегва таланта си. Съмър започва да участва в училищни пиеси, където се присъединява към няколко момичешки групи, преди да се присъедини към групата по психеделичен рок The Crow.

С пристигането си в Ню Йорк Съмър започва самостоятелна кариера и се явява на прослушвания за контракултурния рок мюзикъл Коса. Макар и да се представя успешно на прослушването, ролята е дадена на друга изпълнителка: Мелба Мур, която после играе и в бродуейската версия на мюзикъла. Съмър е поканена на играе в немска версия на мюзикъла, покана, която тя приема и в резултат на което се премества и установява в Мюнхен за няколко години и по-късно във Виена, Австрия.

По време на престоя си в Европа, Съмър участва в мюзикълите Godspell и Show Boat и през 1971, под рожденото ѝ име Дона Гейнс, излиза първият ѝ сингъл, кавър-версия на "Sally Go 'Round the Roses" на Jaynetts. През 1972 се жени за австрийския актьор Хелмут Сомер (на немски: Helmuth Sommer) и година по-късно се ражда първата ѝ дъщеря Мими. След развода с първия ѝ съпруг тя запазва фамилното му име като го преобразува от Sommer на Summer. През 1974 се среща с младите продуценти Джорджо Мородер и Пийт Билот и тримата започват работа върху първите ѝ самостоятелни записи. Подписва с Groovy Records и под този лейбъл се появява дебютният ѝ албум Lady of the Night, два сингъла от който стават популярни в Европа.

През 1975 представя на Мородер нейна идея за текст на песен, която е трябвало да бъде изпяна от певец, за когото Мородер е работил. Така парчето, което първоначално е записано като проба по-късно бива презаписано под заглавието „Love to Love You Baby“. Записът бил изпратен на Нийл Богарт, директор на американския лейбъл Casablanca Records, който купува правата за разпространение в САЩ. В крайна сметка, Съмър подписва с Casablanca Records и песента ѝ започва да се разпространява в САЩ, където става хит. Година по-късно го включва в албум, който се превръща в първия ѝ златен успех.

По пътя към славата: 1976-1978[редактиране | edit source]

След завръщането ѝ в САЩ Casablanca Records поемат контрол над развитието на кариерата ѝ, наричайки певицата богиня на любовта и първа дама на любовта, епитети, заради които се чувства некомфортно по време на целия си престой в Casablanca Records. През 1976 изкарва и следващите си два златни албума: Love Trilogy и Four Seasons of Love.

През 1977, Съмър прави втория си голям хит I Feel Love, който става първия ѝ хит, достигнал №1 в чартовете в Обединеното кралство и вторият ѝ хит, попаднал в класацията Billboard Hot 100 на списанието Билборд от албума I Remember Yesterday. Съмър достига златните места в класацията и със следващия си албум, Once Upon a Time, в чиято концепция е модернизирана версия на историята на Пепеляшка.

От 1976 до 1978 Съмър прави не само няколко златни албума, но и няколко сингли, попаднали в топ 40 в международни и американски чартове. През 1978 Съмър придобива статуса на суперзвезда с излизането на Last Dance, денс парче с елементи на R&B, включено в саундтрака на филма Thank God It's Friday, в който Съмър играе. Песента е написана за нея от Пол Джабара и достига до трето място в Hot 100 на Билборд и донася на Съмър първата ѝ награда Грами. Първото изпълнение на Съмър което достига до първо място е кавърът ѝ на песента „MacArthur Park“. Песента е включена в първия ѝ записван на живо, двойният албум Live and More, който става и първият от нейните албуми, достигнали първото място в Billboard 200, който придобива платинен статус.

Преоткриване на вярата, Bad Girls и напускане на Casablanca: 1979-1982[редактиране | edit source]

В началото на 1979, Съмър претърпява нервен срив в дома си в Лос Анджелис, след неколкократни нервни кризи. Търсейки посока, Съмър е отведена от сестра си в църква в Лос Анджелис и след една църковна служба певицата преоткрива вярата си в Господ. След като приключва с възстановяването си се връща в студиото, където завършва работата по втория ѝ двоен албум Bad Girls.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия „АБВ на поппузиката“, 1987 г.
  2. Steve Huey. Donna Summer. // allmusic.com. Посетен на 31 декември 2011.
  3. N. Brennan и E. Murphy. 'Nightline' Playlist: Donna Summer. // abcnews.go.com, 13 юни 2008. Посетен на 31 декември 2011.