Драгойново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгойново
България
Red pog.png
Драгойново
Област Пловдив
Red pog.png
Драгойново
Общи данни
Население 434 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 36,382 km²
Надм. височина 189 m
Пощ. код 4293
Тел. код 031604
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 23385
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(ЗНС, ОСД)

Драгойново е село в Южна България. То се намира в община Първомай, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

Драгойново се намира на 17 км южно от Първомай.

История[редактиране | edit source]

Старо име на селото (до 1906 г.) е Козлук.

В ранното средновековие селището се е превърнало в крепост като тези в Плиска и Преслав. Според учените за първи път в околностите на Драгойново са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите.

На връх Драгойна е разкрит голям тракийски градски център. Открити са останките на светилище, което е може би прочутият храм на Дионисий. При новите разкопки в местността Хисаря пък засега са разкрити част от стените на голяма християнска църква с останки от дебела вътрешна и външна мазилка, богато украсена със стенописи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През миналия век много драгойновци се включват в антифашистката съпротива . От Драгойново са: един от първите интербригадисти - д-р Симеон Грозев - завършил в Женева и загинал в Испанската гражданска война, Райчо Кирков - ръководител на въоръжената комунистическа пропаганда в пловдивско - Втора ВОЗ-загинал при престрелка в Пловдив .На негово име е и кръстена партизанска чета "Райчо Кирков" от бригада "Васил Коларов",попълнена с драгойновци и партизани от околните села . В памет на част от загиналите са изградени паметни плочи.


Храм "Св. Георги" в селото


Към 1790 г. драгойновци окончателно се заселват на сегашното място на селото. Турците го нарекли Козлỳк и това име остава до 1906 година.

Първото килийно училище в с. Козлỳк се открива през 1824 година. Инициатор за неговото откриване е първият свещеник на селото поп Никола Константинов. Поп Никола учил преди това богословие в Зографския манастир. Там бил въведен в сввещенически сан. В манастира се запознал и през цялото време дружил с монах Захарий, буден ученолюбив духовник, преподавател в килийните училища на манастира по български и гръцки език.

Към 1810 г. поп Никола се върнал от Зографския манастир и станал свещеник в родното си село. Богослужението и църковните треби извършвал на църковнославянски език в две малки стаички, построени в западния край на църковния двор. Наскоро поп Никола се оженил (?) и му се родили две момчета. Когато станали петнайсетгодишни, бащата решил да им търси учител. Но къде по това време можело да се намери учител?

През 1824 г. по време на съборния празник (19 октомври) поп Никола отишъл на поклонение в Рилския манастир. Там случайно срещнал своя стар приятел монах Захарий от Зографския манастир. Склонил го да дойде в Козлук и да стане учител на синовете му. Веднага в къщата на поп Никола се открило първото килийно училище с две отделения – едното за изучаване на български, а другото – на гръцки език. Едната група учела преди пладне, а другата – след пладне. Освен на писане и смятане, монах Захарий учил своите не много млади ученици и на история на България. Това били най-интересната част от обучението за местните.

Килийното училище просъществувало само 3 години, но то блеснало като светъл лъч на българското възраждане, пробудило националното съзнание на местното население.

След закриване на килийното училище поп Никола изпратил сина си Симеон да учи богословие в Рилския манастир, а Константин – гръцка семинария в Бачковския манастир. След като завършили богословските си науки, ръкоположени в свещенически сан, двамата братя се завърнали в с. Козлук. Тук в продължение на 20 години те учителствали и служили едновременно като свещеници, Симеон – по български, а Константин – по гръцки език.

В продължение на 33 години – от 1832 (когато бил на 20) до 1865 година, Ангел войвода води стегната, организирана, добре въоръжена и обучена хайдушка дружина. Истинското име на Ангел войвода е Ангел Стоянов Кариотов, роден на 21.IX. 1812 г., в Козлук.

За постройката на бъдещата църква бил определен хармана на Паун Везирев, намиращ се в центъра на селото. Бил създаден инициативен комитет, начело със стария поп Никола. Трябвало в най-скоро време да се съберат средства и да се започне строежът на църквата. Но въпреки положените усилия, по времето на поп Никола не могли да се съберат достатъчно средства. Освен това не могло да се извади разрешително (тескере) от властите за строежа на църквата.

През 1850 г., след смъртта на поп Никола, починът за построяване на новата църква се подел отново от няколко родолюбиви козлучени, начело с поп Симеон. В подкрепа на това начинание се явили възрожденецът Паун Везирев, авторитетен и състоятелен родолюбец, кметът на селото Мильо Запрянов, и още пет други будни селяни, възпитаници на килийното училище, по това време ятаци на Ангел войвода.

Парите за строежа не достигали. Затова се образували няколко комисии, които тръгнали от къща на къща да молят пари за бъдещия храм, а други отишли по села и манастири да търсят подкрепа. През есента на същата година от Цариград се завърнал и Паун Везирев, отишъл нарочно да издейства разрешително за строеж.

Кметът Мильо Запрянов повел към Станимака (Асеновград) и Чепеларе цял керван от волски коли и докарал греди, дъски, керемиди, вар и други строителни материали, които струпал в църковния двор. Освен това кметът намерил в Устово и ангажирал известния майстор-зидар Уста Мильо.

Строежът започнал с въодушевление. Притекли се на помощ всички козлучени, които могли да работят. През лятото на 1853 г. новата църква "Свети Георги" дори била изографисана. На престола в олтаря, била сложена четвъртита мраморна плоча със съответен надпис.

Когато всичко било готово, майсторите били поканени на гощавка от Паун Везирев и кмета Мильо Запрянов. Тук дошъл и Ангел войвода. Паун Везирев и Ангел войвода бръкнали в поясите си и изплатили сметката на майсторите. След това заръчали на зографите преди да си отидат да изпишат по стените на църквата имената на всички дарители – богати и бедни, които с труд или дарение са помогнали за строежа. Тогава на мраморна плоча, поставена в средата на църквата, и над гевгирения (решетъчен) каменен вход откъм запад била издълбана с длето годината "1853", а по стените били изписани имената на всички дарители и строители, запазени и до днес.

Ангел войвода дал пари, с които да се закупят кандила и два полилея с кристални висулки. Когато полилеите били донесени една съботна вечер, той заръчал да отворят църквата, да запалят кандилата и да го чакат. Привечер войводата пристигнал заедно с цялата хайдушка дружина. По даден знак хайдутите свалили калпаци и влезли в църквата. Войводата вървял напред. Той се покачил на нарочно поставената по средата стълба и сам закачил под големия купол двата полилея. В това време църквата ехтяла от хвалебствени песнопения за здравето на Ангел войвода и на цялата му дружина.

Следващата година (1854) на Гергьовден станало освещаването на новата църква. По случай тържеството от близки села, колиби и градища, поканени нарочно, надошли много гости и поклонници. Пристигнали и духовни лица, епископи, свещеници и архимандрити от Пловдив, Хасково и Стара Загора, от близки и далечни манастири. По това време на църквата били подарени и много оригинални икони, шедьоври на тогавашната църковна живопис, запазени и до днес.

В Козлук се състоял голям народен събор. В църквата, по време на събора се извършвали тържествени богослужения, а в широкия двор гъмжало от народ. На гостите било оказано задушевно гостоприемство от цялото население. Заклани били много говеда и овни. В църковния двор и по харманите наклали големи огньове, наредили казани с овнешко месо. И докато траел съборът, всеки ден се раздавала топла овнешка яхния (курбан) на многобройните гости и поклонници. Селяните гощавали своите гости, завързвали приятелство с тях. Няколко дни наред на селския мегдан – Хорùщето, по дворове и хармани, свирели гайди и кавали, гъгнели гъдулки, думкали тъпани, извивали се кръшни хора. Съборът и празненството траяли три дни. Така през 1853 г. тържествено била осветена новата българска църква "Свети великомъченик Георги".

През 2003 г., във връзка с 150 годишнината от построяването на храма, се извършил основен ремонт с дарението на Ангелина Димова от Париж, напуснала Драгойново преди повече от 40 години. Другите трима дарители са Антон Щерев, Антоний Христев и Даниел Щерев. Ремонтиран е покрива, сменен е дъсчения под с каменни плочки, олтаря е с ново дюшеме, нови трончета за миряните и нова печка за зимата. Освещаването станало на храмовия празник и било извършено от Пловдивския митрополит Арсений.Една година след това на Великден (12 април), всички настоящи и бивши военни, които произхождат от село Драгойново, даряват голяма икона на св. Георги с проскинитария и един свещник..През 2007-2011 година продължава възстановяването на църквата от инициативна група организирана от Петко Атанасов-чийто баща е родом от Драгойново . Сменен е изцяло течащия покрив на църквата , измазана е камбанарията и е сменена носещата конструкция на камбаната . В двора на църквата е изградена чешма - дарена от Ангел Стойков - Агента и са изградени навеси за тържества и курбани на открито. Поставени са и две възпоменателни гранитни плочи с имената на дарителите .Възобновяването на храма е осветено от митрополит Николай .


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Археологически обекти[редактиране | edit source]

Тракйиско светилище на връх Драгойна в близост до селото е открито през есента на 2004 г.Ръководител на разкопките е Елена Божинова от Пловдивския археологически музей . В момента разкопките на връх Драгойна продължават и вече са разкрити над 30 сгради ,което показва значението на светилището. От няколко години по инициатива на група дарители- Община Първомай и кмета Ангел Папазов ,Антон Щерев , Петко Атанасов , местната ловна дружинка са разкрити още два археологически обекта - крепостта Хисара - там копаят археолози от ПУ" Паисий Хилендарски".Разкрити са крепостни стени , основите на няколко църкви , сгради и гробове . Предполага се , че това може да е седалището на изчезналата Буковска архиепископия . Отсреща на хълма "Църквището" копае група от Шуменския университет с ръководител доц. Иво Топалилов. Разкрита е голяма раннохристиянска базилика и късноантични сгради .

В района на село Драгойново се намират 49 надгробни тракийски могили; от тях 47 са разкопани от иманяри.Една могила е разкопана от археолози от АМ Пловдив . Открити са иманярски тунел и колела от антична колесница . Пример за бандитското ограбване на античните паметници в България .

Минерална вода[редактиране | edit source]

През осемдесетте години на миналия век е разкрита натурална минерална вода, при сондиране на дълбочина 269 м., на десния бряг на р. Каяклийка, недалече от гр. Първомай. Водата се характеризира като хипотермална (21о С), слабоминерализирана (440,04 мг/л), хидрокарбонатна, натриево-калциева и силициева, без санитарно-химични и микробиологични признаци на замърсяване. Съдържанието на микрокомпонентите, както и стойностите на радиологичните показатели са в граници на нормите за минерални води. Препоръчана е за бутилиране още през 1989 г., като се включва в съществуващия тогава Български държавен стандарт. В началото на 2000 г., започва бутилиране на минералната вода от извор №9 под търговска марка Ice Breath.

Редовни събития[редактиране | edit source]

29 Юни - празник на селото

Личности[редактиране | edit source]

  • Ангел войвода, хайдутин от средата на 19 век
  • Паун Везирев , ятак на Ангел войвода , национален революционер
  • Стоян Точката- Точка войвода,хайдутин
  • Дели Петър,хайдутин
  • Кольо Нацков-Кьосе Кольо - хайдутин , втори байряктар на Ангел войвода
  • д-р Симеон Грозев- интербригадист
  • Райчо Кирков-антифашист

Туризъм[редактиране | edit source]

Туризмът е слабо развит.

В района има маркирани еко маршрути, могат да се предприемат пешеходни преходи из красивите ридове Мечковец, Драгойна и до хижа “Аида”.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.