Дряново (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.

Дряново
България
Red pog.png
Дряново
Област Пловдив
Red pog.png
Дряново
Общи данни
Население 189 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 34,057 km²
Надм. височина 1102 m
Пощ. код 4241
Тел. код 03052
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 23950
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Лъки
Валентин Симеонов
(ДПС)

Дряново е село в Южна България. То се намира в община Лъки, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

То е разположено по източния склон на един от ридовете на Радюва планина, в подножието на върховете Дръндевица (1646 м), Пандурова чука (1599 м) и малкото солище (1750 м).

История[редактиране | edit source]

Според фолклорното предание, в долния край на селото имало голямо дряново дърво, от което произлиза името му. През първата половина на XVII в. селото все още е населено с немюсюлмани. В Дряново и Павелско съществува м. Павликянско каре, която дава предпоставка, че там са живяли павликяни, които по-късно приели исляма.

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Дряново (Дреново) живеят 762 жители.[1]

Религии[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

  • Емин Ага - родопски помак - войвода на една от трите чети участвали във въстанието на Сен Клер (Хидает Бей) през 1878 година в Средните Родопи, с което се цели въдворяване на по добър ред или ревизиране на Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 година. Бивш подофицер от Османската армия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.