Евдокия Лопухина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евдокия Лопухина
руска царица
Lopuhina Evdokia.jpg
Лични данни
Родена 9 август 1669 г.
Починала 7 септември 1731 г.
Семейство
Брак Петър Велики
Баща Фьодор Абрамович Лопухин
Майка Устина Богдановна Ртишчева

Евдокия Фьодоровна Лопухина (9 август 1669 - 7 септември 1731) е руска царица, първа съпруга на цар Петър Велики. Тя е майка на Царевич Алексей Петрович и прабаба по майчина линия на цар Петър II.

Евдокия е дъщеря на Фьодор Абрамович Лопухин и Устина Богдановна Ртишчева. Като всички родители на руските царици от 17 в. и родителите на Евдокия не принадлежат на висшата руска аристокрация.

Евдокия Лопухина е избрана за съпруга на цар Петър Велики от майка му Наталия Наришкина заради роднинските си връзки с прочутия болярин от времето на Алексей I Фьодор Ртишчев. Евдокия се омъжва за царя през 1689 г. и на следващата година ражда престолонаследника, великия княз Алексей Петрович. През 1692 и 1693 Евдокия ражда още две деца, Петър и Павел, но и двете умират рано. Царят не потдържа връзката си с Евдокия и скоро започва връзка с красивата датчанка Анна Монс. Писмата на Евдокия до Петър са изпълнени с недоволство и израз на несподелена любов.

През 1696 г. по време на своето дълго пътуване из Западна Европа цар Петър моли роднините си от рода Наришкини да се опитат да убедят Евдокия да постъпи в манастир. Това не става до 1698 г., когато Евдокия е изпратена на заточение в Покровския манастир в Суздал, където е насилствено замонашена под името Елена. Въпреки това игуменът на манастира ѝ позволява да води напълно светски живот. Евдокия дори си намира любовник, младия офицер Степан Глебов, който по-късно е екзекутиран.

Постепенно Евдокия и синът ѝ стват централни фигури, около които се групират противниците на реформите на цар Петър, главно църковни служители. В проповедите си Деметрий Ростовски я нарича "нашия суверен" и ѝ предрича скорошно възкачване на трона. Тази консервативна партия около Евдокия е унищожена от цар Петър през 1718 г. По време на процеса срещу царевич Алексей Петрович всички митрополити, които подкрепят Евдокия са екзекутирани, а самата тя е прместена в Ладожкия манастир.

След смъртта на цар Петър Велики и възкачването императрица Екатерина I, негова втора съпруга, Евдокия е преместена тайно в крепостта Шлиселбург близо до Петербург. През 1727 г. на трона сяда внукът ѝ Петър II, който я отзовава в Москва. Евдокия пристига в Москва, където ѝ е позволено да поддържа малък двор в Новодевическия манастир до смъртта си през 1731 г.