Едуард Емерсън Барнард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

От дете работи като фотограф, през 1883 - 1887 учи и работи в университета Вандербилт в Нешвил. През 1888-1895 е сътрудник в Ликската обсерватория, а от 1895 г. - професор по практическа астрономия в Чикагския университет и астроном в Йъркизката обсерватория. Бърнърд е един от най-изтъкнатите астрономи-наблюдатели на своето време.

Едуард Емерсън Барнард
Американски астроном, член на Националната АН.Р. в Нешвил (Тенеси)
Едуард Емерсън Барнард 
Роден: 16.12.1857
Починал: 6.02.1923

Отличава се с разностранни интереси и острота на възприятието; притежавайки извънредно остро зрение, той успява да направи редица удивителни открития. Увлечен от астрономията, през 1875 г. придобива 5 дюймов телескоп, с който прави първите си открития - на 17 септември 1881 г. и на 13 септември 1882 г. открива две нови комети (1881 VI и 1882 III). С 6 дюймовия телескоп във Вандербилт открива още 7 комети и няколко мъглявини. През 1883 г. открива (независимо) противосиянието и след продължително наблюдение на това явление успява да обясни неговата природа през 1918 г. Едно от блестящите постижения на Барнърд е визуалното откриване на петия спътник на Юпитер (много труден за наблюдение поради слабия му блясък и близостта му до планетата) с помощта на 36 дюймовия ликски рефрактор на 9 септември 1892 г.
В Ликската обсерватория Барнърд започва систематично фотографиране на небето, с което поставя началото на широкото приложение на фотографията в астрономията. Той получава първите отлични фотографии на Млечния път, звездните купове, хиляди фотографии на комети, по които провежда обширно изследване върху формата на кометните опашки. Открива още седем комети, последната от които през 1892 г. е първата открита по фотографски път.
Наблюдавайки затъмнението на един от спътниците на Сатурн, Япет, от пръстена на планетата, забелязва, че спътникът не се затъмнява напълно, а продължава да е частично осветен. Това наблюдение е пряко доказателство, че пръстенът на Сатурн не е непрекъснат, а се състои от частици.
Между другите изследвания на Бърнард трябва да се отбележи откриването и изучаването на променливи звезди, двойни звезди, наблюдения на Ерос за определяне на астрономическата единица. Бърнард съставя каталог на 182 тъмни мъглявини в Млечния път и показва, че тъмните мъглявини представляват облаци от материя, които поглъщат светлината, а не празнини между звездните области, както се е считало още от времето на У. Хершел. Открива звезда, имаща най-голямо собствено движение - 10 дъгови секунди на година; тя е наречена звезда на Бърнард.
Някои други важни наблюдения на Бърнад било възможно да бъдат проведени само благодарение на неговото уникално остро зрение. Той открива планетарна мъглявина, разположена твърде близо до Мероп, една от най-ярките звезди на Плеядите; няколко месеца след избухването на Новата в Колар през 1891 г. открива мъглявина около тази звезда, осветявана от светлинната вълна на Новата. През 1916 г. открива разширяваща се мъглявинна обвивка около новата звезда, избухнала в съзвездието Персей през 1901 г. Провежда твърде точни микрометрични измервания на планетните диаметри и за три от най-големите астероиди.

Награди[редактиране | edit source]

Заради своята плодотворна научна дейност Бърнард получава медали и премии, между които Златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество(1897 г.), медали „Лаланд“ (1892), „Араго“ (1893) и „Жансен“ (1900) на Парижката Академия на науките, премия „Жансен“ на Френското астрономическо дружество (1906), медала„Брюс“ на Тихоокеанското астрономическо дружество (1917), три медала на Тихоокеанското астрономическо дружество за изследване на комети.

Източници[редактиране | edit source]

Астрономи - Биографична Енциклопедия, И.Г. Колчински, А.А. Корсун. М.Г. Родригес,София 1982, Наука и изкуство