Едуард Изгнаника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Изгнаника
некоронован наследник на английския престол
Роден: 1016
Англия
Починал: 1057
Англия

Едуард Изгнаника е син на крал Едмънд II, наричан още Желязното ребро, и племенник на крал Едуард Изповедника – предпоследния крал на Англия преди завладяването ѝ от Уилям I Завоевателя.

Наречен е „Изгнаника” понеже прекарва по-голямата част от живота си далеч от Англия, родината на неговите деди.

След смъртта на баща му Англия е завладяна от Дания и по заповед на крал Кнут Велики едва неколкомесечният Едуард е изпратен в Дания с нареждането да бъде убит там без много шум. Противно на волята на Кнут обаче, няколко предани царедворци скриват бебето и го завеждат в Киев, където то е приютено.

В Киев младият Едуард се жени за Агата, за чието потекло има доста противоречива и неясна информация и е вероятно да е дъщеря на българския цар Гаврил Радомир. След сватбата двамата отиват да живеят в Унгария и там се раждат трите им деца:

Когато неговият чичо, Едуард Изповедника, научава, че той е жив, го обявява за свой наследник на трона. През 1056 г. Едуард Изгнаника пристига със семейството си в Англия, но така и не успява да си върне законно принадлежащия му престол, тъй като едва стъпил на английския бряг неочаквано умира. Вероятно сред определени кръгове в Англия неговото коронясване е било крайно нежелателно. След неговата смърт, последвана няколко години по-късно от тази на Едуард Изповедника, който не оставя потомство, следва остра борба за престола, и тази криза в крайна сметка довежда до завладяването на Англия от нормандците на Уилям I Завоевателя.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Édouard l'Exilé“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.