Електрическа енергия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голяма част от световната електрическа енергия се произвежда от турбогенератори.

Електрическа енергия или съкратено електроенергия е енергията на електромагнитното поле, произведена с цел използване в практиката. Електроенергията се доставя от електрически мрежи СВН, ВН, СН, НН. Нейната стойност като мощност зависи от това колко ефективен е източникът, който я създава и начинът на пренос и преобразуване.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Основните принципи на производство на електричество са открити в периода между 1820 и 1830 г. от английския учен Майкъл Фарадей. Неговият метод се използва и до днес: електричеството се получава при движение на проводник между полюсите на магнит. [1]

Производството на електроенергия става в електрически централи чрез преработване на първични енергоносители – въглища, ядрено гориво, воден потенциал и други. В сърцевината на почти всяка електрическа централа стои електрически генератор, преобразуващ енергията от природен ресурс: механична енергия от налягането на водата (ВЕЦ), топлината на изгаряното гориво, силата на вятъра, на приливната вълна и на течението на реките в електрическа енергия. Произведената електрическа енергия се трансформира и пренася по изградена преносна система до местата, където се осъществява нейното разпределение и довеждане до краен потребител – стопански субект или битов потребител.

Преобразуване[редактиране | редактиране на кода]

Възможностите на техническите средства да преобразуват електрическата енергия в процеса производство-пренос-потребление е причината ползването на електрическата енергия да намира приложение във всички сфери на живота. Развитието на комуникациите и информатиката са невъзможни без използването на електрически ток.

Преобразуването на електрическата енергия се осъществява чрез електромеханични технически средства, статични електромагнитни устройства с две или повече индуктивно свързани намотки [2], електрохимични процеси или такива реализирани в схеми от активни и пасивни електронни градивни елементи. Конструкцията на преобразувателите е тясно свързана с преобразуваната електрическа мощност и обикновено са стационарно електрическо оборудване или такова изградено от системи без движещи се части. Независимо от принципа и използваните технически средства, преобразувателите трябва да обезпечават висок КПД при извършваните преобразувания. Чрез такива технически средства се извършва промяната на типът електрически токпостоянен електрически ток (на английски: direct current), с международно обозначение DC и променлив електрически ток (на английски: alternating current), с международно означение АС, или едновременно и характерът и параметрите на електрическата енергия постъпила от източника. Под управлението на електронни схеми, в т. ч. и под микропроцесорно управление, преобразувателите позволяват в много широк диапазон и точно да се променят работните обороти или работните режими за постигане на точно изпълнение на технологическите и качествените изисквания в промишлените производства при металообработката, хранително-вкусовата, леката и тежката промишленост. С използване на постиженията в полупроводниковата техника вече е възможно да се реализират управленията на мощни електрически двигатели на транспортни и други машини, осъществяват се изключително прецизни подавателни задвижвания чрез управлението на високомоментни електрически двигатели или такива работещи с голям диапазон на работните обороти, използвани за главното задвижване на металообработващи или други машини. Чрез преобразуване на електрическата енергия се управляват и осъществяват редица процеси в електрохимията, а посредством преобразуването по напрежение и честота е възможно използването на електрическа енергия със значителна мощност (със стотици киловати) за прецизно управление на сложни процеси в металургията и термичните процеси при закаляването чрез т.нар. индукционно нагряване. [3]

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Електрическата енергия е особен вид енергиен източник, който намира широко приложение в почти всички сфери на икономиката, комуналната област и домакинствата. Тя може да се преобразува в различни други видове енергия – като топлинна енергия, механична енергия и притежава свойства, характерни само за нея. За разлика от други енергоносители, като например природен газ, въглища, течни горива и други, електрическата енергия не може да се складира или съхранява, а се консумира пряко от потребителите. Това налага системата, посредством която продуктът достига до крайния потребител, да бъде постоянно „балансирана“, т.е. при промени в потреблението да се включват/изключват производствени мощности.

Продуктът „електрическа енергия“ се използва за промишлени цели по следния начин:

  • задвижване на апарати, машини и съоръжения;
  • технологични процеси, свързани с гореща обработка на метали – заваряване, пещи за топене, съоръжения за термообработка и др.;
  • електрохимични процеси – металургични и химически процеси
  • Телекомуникации
  • осветление

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 'The Institution of Engineering & Technology: Michael Faraday'
  2. Ананиев, инж. Любен Г., к.п.н. инж. Михаил К. Чаушев. Електротехника, Държавно издателство „Техника“, София 1983, с. 118
  3. Иванов, н.с. к.т.н. Петьо Първанов. Тиристорни преобразуватели за индукционно нагряване, Институт по металознание и технология на металите – БАН София, София, 1985, с. 2 – 3