Елена Кантакузина Трапезундска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Кантакузина
императрица на Трапезунд
Елена погребва тялото на съпруга си, картина от 1855 г.
Елена погребва тялото на съпруга си, картина от 1855 г.

Родена
Починала
1463 г.
Семейство
РодКантакузини
БащаДимитър I Кантакузин
Братя/сестриГеорги Палеолог Кантакузин
СъпругДавид Велики Комнин
Елена Кантакузина в Общомедия

Елена Кантакузина (на гръцки: Ελένη Καντακουζηνή; † 1463 г.) е последната императрица на Трапезунд, съпруга (вероятно втора) на последния трапезундски император Давид Велики Комнин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елена Кантакузина е сестра на Георги Палеолог Кантакузин, командващ отбраната на крепостта Смедерево през 1456 г., и правнучка на император Матей Асен Кантакузин, съответно потомка и на българския царски род Асеневци като наследничка на цар Иван Асен III. Неясноти обаче има по отношение на нейния баща – според едни източници той е Димитър I Кантакузин, според други е неговият син Теодор Кантакузин.

Главен източник, който съдържа информация за Елена Кантакузина и потеклото ѝ, е „За произхода на османските императори“ от 1538 г. от Теодор Спандунис. Теодор Спандунис е част от семейство Кантакузини – син е на Матей Спандунис и Евдокия Кантакузина, дъщеря на Теодор Кантакузин от брака му с Ефросина.[1] Теодор Кантакузин е син на Георги Палеолог Кантакузин и внук на Димитър I Кантакузин, които съответно са дядо и прадядо на Теодор Спандунис.[1] Спандунис споменава, че последната трапезундска императрица Елена е сестра на дядо му Георги Палеолог Кантакузин. Това противоречи на информацията в т.нар. Масарелиев ръкопис (на латински: Dell'Imperadori Constantinopolitani), който се съхранява във библиотеката на Ватикана. В този ръкопис наистина се споменава, че сестра на Георги Палеолог Кантакузин се омъжва за императора на Трапезунд. Но според автора на ръкописа тази жена е Теодора Кантакузина и е съпруга не на Давид Комнин, а на неговия баща Алексий IV Велики Комнин.[1] Спандунис обаче е категоричен, че последната императрица на Трапезунд е Елена Кантакузина[2] и е трудно да се установи коя е коректната информация.

На 15 август 1461 г. султан Мехмед II превзема Трапезунд. По негова заповед последният император Давид и семейството му са отведени в Одрин. Те получават хас по течението на река Струма, който трябва да им осигурява годишен приход от 300 хиляди сребърни акчета. През 1463 г. Давид и синовете му са екзекутирани, след като са уличени в заговор срещу султана. Според Спандунис Елена надживява съпруга и синовете си. Тя трябвало да избере дали да плати глоба от 15 хиляди дуката или на свой ред да бъде екзекутирана. Елена плаща глобата, но е напълно разорена. Според слуховете телата на съпруга и синовете ѝ били изложени на показ извън стените на Константинопол, а Елена се установява да живее в сламена колиба в близост до мястото, на което са оставени телата на близките ѝ. Тя започва тайно да копае гробове, в които да погребе телата им. Според Спандунис бившата императрица ровела земята с голи ръце. Накрая успява да погребе тайно съпруга и децата си и умира ден по-късно.[3]

Ръкописът на Масарели обаче не споменава нищо за Елена Кантакузина. Това кара много учени да се съмняват, че тя въобще е съществувала. Те смятат, че историята, която Спандунис разказва, се отнася за Мария Готска, спомената като съпруга на император Давид в Масарелиевия ръкопис.

Император Давид има трима сина и две дъщери:

  • Василий, Давид и Мануил Комнини, обезглавени по заповед на султан Мехмед II
  • Анна, омъжена веднъж за Мохамед Заган паша, бейлербей на Македония, и втори път за Силван Бей, син на Илван Бей
  • втора дъщеря, омъжена за Мамия II, принц Гурели.

Заради неяснотата около съществуването на Елена Кантакузина някои учени приемат, че майка на тези деца е Мария Готска.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helena Kantakouzene, Empress of Trebizond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​