Елизавета Алексеевна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елизавета Алексеевна
императрица на Русия
Empress Elisabeth Alexeievna by Vigee-Le Brun (1795, Castle of Wolfsgarten).jpg
Лични данни
Пълно име Луиза Мария Августа фон Баден
Родена 24 януари 1779 г.
Карлсруе, Германия
Починала 16 май 1826 г.
Белев, Русия
Предшествана от Мария Фьодоровна
Наследена от Александра Фьодоровна
Семейство
Брак Александър I
Баща Карл Лудвиг фон Баден
Майка Амалия фон Хесен-Дармщат

Елизавета Алексеевна е баденска принцеса и руска императрица, съпруга на император Александър I.

Принцеса фон Баден[редактиране | edit source]

Елизавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 г. като Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на германския принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат. Луиза израства в топла семейна среда и силно се привързва към майка си, с която запазва близки отношения до смъртта си (майка ѝ я надживява).

Елизавета Алексеевна. Портрет от детска възраст

Когато е на 12 години, животът на Луиза се променя. По онова време руската императрица Екатерина Велика търси съпруга на внука си Александър I и вниманието ѝ се спира върху двете по-големи и неомъжени дъщери на принц Карл фон Баден. След като получава положителни отзиви за тях, Екатерина кани Луиза и по-малката ѝ сестра Фредерика в Русия. През 1792 г. двете принцеси пристигат в Петербург.

Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и мила. Луиза пък е очарована от Александър, който е висок и красив младеж. Първоначално Александър се стеснява пред бъдещата си съпруга, което е изтълкувано от Луиза като израз на пренебрежение. Скоро обаче двамата много се привързват един към друг и между тях се заражда истинска обич. Годежът на Александър и Луиза е обявен официално през 1793 г.

Принцесата научава руски език, приема православието и променя името си от Луиза Мари Августа на Елизавета Алексеевна, след което получава и титлата велика княгиня. Елизавета и Александър са венчани на 28 септември 1793 г. По онова време Елизавета е само 14-годишна, а Александър — на 15 години.

Велика руска княгиня[редактиране | edit source]

Омъжена твърде млада, Елизавета не е подготвена за новото си положение. Тя е връхлетяна от разкоша на руския двор и отвратена от интригите, сплитани със студена пресметливост в него. Младата княгиня е ужасена от разврата, който процъфтява навсякъде около нея в двора, в който похотта е приемана за забавление. Дори един от младите любовници на императрицата, княз Платон Зубов, се опитва да съблазни Елизавета Алексеевна.

Великата княгиня започва да се чувства самотна и обзета от носталгия, особено след като сестра ѝ се завръща в Баден. Елизавета е изоставена в един чужд свят, в който никога не би могла да бъде себе си, дори когато е заобиколена от множество прислуга и компаньонки. Единствен източник на утеха тя намира в отношенията си с Александър.

Елизавета Алексеевна като велика княгиня

Първата година от брака им е относително щастлива, но великата княгиня разочарова императрицата, която не доживява да види раждането на тъй желания мъжки наследник на Елизавета и Александър. Смъртта на Екатерина Велика през ноември 1796 г. качва на руския престол свекъра на Елизавета Павел I. По негово време Елизавета страни от дворцовия живот, тъй като не харесва свекъра си и осъжда несправедливото му управление и невъздържания му характер.

Скоро започват да се проявяват и първите пукнатини в брака на Елизавета. Тя не намера удовлетворение на романтичната си природа в съпруга си, който я пренебрегва. Елизавета търси утешение другаде. Първоначално тя намира отдушник на самотата си в близко приятелство с графиня Головина. По-късно Елизавета започва интимна връзка с най-добрия приятел на съпруга си - енергичния и умен полски принц Адам Чарторийски. Тяхната връзка продължава 3 год.

След 5 год. бездетен брак на 29 май 1799 г. Елизавета ражда момиче - великата княгиня Мария Александровна. В двора някои забелязват удивителна прилика между детето и полския принц. Император Павел I не пропуска възможност да изкаже изумлението си от факта, че двама руси и синеоки родители имат чернокосо дете. Елизавета Алексеевна скоро губи както Адам Чарторийски, който е пратен на дипломатическа мисия в чужбина, така и дъщеря си, която почива на 28 юли 1800 г.

Личността на Елизавета[редактиране | edit source]

Елизавета Алексеевна е с перфектно, овално лице с правилни и деликатни черти, големи сини очи и къдрави руси коси, които обикновено носи свободно разпуснати на раменете си. Гласът ѝ е мек и мелодичен. Тя е свенлива, очарователна, мила, благородна и щедра. Не ѝ липсва характер, но е тиха и затворена. С малко приятели, тя обича простотата и уединението.

Елизавета Алексеевна обича съпруга си и му оказва подкрепа в много лични и политически кризи. Александър обаче често я пренебрегва. Бракът им би бил хармоничен, ако не е емоционалното разстояние помежду им. И двамата имат извънбрачни връзки, поддържани с взаимно и мълчаливо съгласие.

Елизавета Алексеевна. Портрет от 1807 г. Художник Ж.-Л. Моние

Със скромното си поведение Елизавета не е популярна в руския двор, нито се ползва с обичта на семейството на съпруга си. Тя не успява да намери щастие в брака си и удовлетворение от положението си в Русия.

Руска императрица[редактиране | edit source]

Ексцентричността на Павел I довежда до заговор за детронирането му и издигане на Александър на руския трон. Елизавета Алексеевна е добре запозната с плана и в нощта на детронацията на Павел тя е до съпруга си, оказвайки му пълна подкрепа.

На 15 септември 1801 г., след убийството на император Павел I и възкачването на Александър I на руския престол, Елисавета е коронована за императрица на Русия.

След като Александър се възкачва на трона, Елизавета му помога да преодолее травмата от убийството на Павел и му обещава да служи предано на Русия. Като императрица Елизавета заема важно място в дворцовия живот и церемониала. Въпреки това най-високият женски ранг в империята е запазен за майката на Александър I Мария Фьодоровна.

Александър се отнася към Елизавета равнодушно. В официалните церемонии и пред обществеността той се държи мило с нея и прави усилие да се храни в компанията ѝ. Елизавета е твърде деликатна и кротка, за да контролира човек, неспокоен и раздразнителен, като съпруга ѝ. През 1803 г. Александър започва дългогодишна любовна връзка с полската принцеса Мария Наришкина, която продължава повече от 15 години. Мария Наришкина постоянно афишира връзката си в двора чрез неудачния си маниер на обличане.

Императрица Елизавета Алексеевна. Портрет от 1814 г.

Елизавета Алексеевна намира утешение във връзката си с Адам Чарторийски, който с позволението на Александър се завръща в Русия след детронацията на Павел. Връзката им приключва, след като Елизавета започва любовна афера с красивия щабскапитан Алексей Охотников.

Връзката между Алексей и Елизавета приключва трагично. Щабскапитанът почива през 1807 г. след извършено покушение върху него. Много съвременници споделят, че убийството му е поръчано от Александър I или от великия княз Константин. Цялата кореспонденция между царицата и Алексей е унищожена от император Николай I след смъртта ѝ .

На 16 ноември 1806 г. Елизавета ражда втората си дъщеря. Понася се мълвата, че новороденото не е дете на императора, а на Алексей Охотников. След трагичната му смърт Елизавета се чувства по-самотна от всякога и посвещава изцяло вниманието си на дъщеря си Елизавета. 15 месеа по-късно момиченцето умира, вероятно от инфекция, причинена от никнене на зъб.

Смъртта на второто им дете временно сближава Елизавета и Александър. И двамата губят надежда, че ще имат деца, въпреки че Елизавета няма още 30 год.

По време на Наполеоновите войни Елизавета е силна опора за политиката на съпруга си, докато самата тя изживява лична криза. След победата над Наполеон царицата се присъединява към съпруга си и другите короновани глави на Виенския конгрес (1814). Там тя отново се събира със стария си обожател — Адам Чарторийски. Той все още е влюбен в нея и ѝ прощава изневярата с Алексей Охотников. Този път връзката им бързо се изчерпва.

Достигнала 40 год., красотата на Елизавета започва да увяхва и тя изоставя всичките си романтични връзки. Съпругът ѝ също изживява личностна промяна, което сближава императора и императрицата повече от всякога. През 1819 г. Александър I, който се увлича по религиозния мистицизъм, прекратява връзката си с Мария Наришкина. Оттогава съпрузите започват да прекарват повече време заедно. Александър среща истинско съчувствие и подкрепа от страна на императрицата, когато умира любимата му незаконна дъщеря София.

Къщата в Таганрог, в която отсядат Александър и Елизавета

Към 1825 г. здравето на Елизавета Алексеевна сериозно се разклаща. Лекарите ѝ препоръчват да почива при умерен климат, като я съветват да замине за Таганрог на брега на Азовско море. Поради липса на удобен дворец на 5 октомври императорската двойка е настанена в обширна къща в Таганрог. На 17 ноември 1825 г. императорът се завръща в Таганрог от посещение в Крим с треска, която се оказва тиф. Александър умира на 1 декември 1825 г. в обятията на Елизавета Алексеевна, която е поразена от скоротечната му кончина.

Здравето на овдовялата царица се оказва твърде крехко, за да измине в зимни условия пътя до Петербург за погребението на съпруга си. През май 1826 г. Елизавета Алексеевна най-после поема към столицата, но се почувствала зле и кортежът ѝ се отбива в град Белев, Тулска губерния, само няколко часа, преди да се срещне със свекърва си, която поема на юг, за да посрещне Елизавета. В ранните часове на 16 май 1826 г. прислужницата отива да провери императрицата, но я намира мъртва в леглото ѝ. Причина за смъртта ѝ е сърдечен удар.

Елизавета Алексеевна е погребана в Петропавловския събор в Санкт Петербург.

Деца[редактиране | edit source]

Елизавета Алексеевна и Александър I имат 2 деца, които почиват в ранна възраст.

  • Мария Александровна (1799-1800)
  • Елизавета Александровна (1806-1808)

Генеалогия[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elizabeth Alexeievna (Louise of Baden)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
София Доротея Вюртембергска императрица на Русия (1801 – 1825) Шарлота Пруска