Еристика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еристика е метод за водене на спор, характерен за практиката на софистите в Древна Гърция. Целта му е реторическо надмощие, независимо от дискутирания предмет. Названието е от старогръцкото eristikós – конфликт и по гръцкото име на богинята на раздора Ерис.

Интерпретация на Платон[редактиране | редактиране на кода]

В диалога „Евтидем[1] Платон дефинира метода на Евтидем и Дионисодор като „еристичен“. Невъзможно е да се обори еристичен аргумент, тъй като е построен по такъв начин, че всеки опит за опровергаване се проваля. Например, Евтидем се опитва да докаже невъзможността на лъжата[2]:

„Несъществуващото не съществува, нали?“

„Не, не съществува“

„И несъществуващото не съществува никъде, нали?“

„Не.“

„Тогава възможно ли е несъществуващото да бъде обект на каквото и да е действие, в смисъл на несъществуващото никъде да му бъде въздействано по някакъв начин?“

„Не мисля.“

„Когато политиците разговарят в Народното събрание, това не е ли действие“

„Да, действие е.“

„Щом е действие, значи те вършат нещо, нали?“

„Да.“

„Тогава говоренето е действие, вършене на нещо?“

„Да.“

„Значи никой не говори несъществуващи неща. Докато говори, той всъщност върши нещо, а ти се съгласи, че на несъществуващите неща е невъзможно да се въздейства. Значи си съгласен с твърдението, че лъжи не съществуват: ако Дионисодор говори, той говори факти, т.е. истината.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Платон, Диалози т.2, София: НиИ, 1982. с. 23 – 73
  2. Платон, Диалози т.2, София: НиИ, 1982. с. 40 – 41