Етихо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Музайка на Етихо в манастира на Св. Одилия, Одилиенберг
Саркофагът на херцог Етихо в капела на Одилиенберг
Манастирът на Одилиенберг, Елзас

Етихо също Адалрик (на френски: Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus; * 645; † между 682 и 700 г. в Оберенхайм) е третият известен херцог в Елзас и баща на Света Одилия. Той е наричан също Атих, Атик, Адалрих или Адалрик. На него е наречен елзаският херцогски род Етихониди.

Етихо произлиза вероятно от Бургундия и е син на майордом Лиутерик. Крал Хилдерих II го издига на херцог през 673 г. В началото той иска да подчини Прованс. След като не успява той се оттегля обратно в Елзас. Етихо признава след това крал Дагоберт II, заради което крал Теодорих III му конфискува владенията при Дижон.

Той управлява след това с жестокости. Между другото той нарежда убийството на игумена Герман от Гранфелден и неговия придружител Рандоалд. Неговата сляпородена дъщеря Одилия e дадена от нейната майка Бересвинде в манастира Baume-les-Dames. Той въвежда наследствеността на херцогската титла в Елзас.

Според легендата на Света Одилия той по-късно съжалил за своите жестоки постъпки и подарява на своята дъщеря манастира Хоенбург (днес наречен Одилиенберг). Етихо умира след 682 г., вероятно и след 700 г. в Одилиенберг.

Литература[редактиране | edit source]

  • Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Verlag W. Kohlhammer Stuttgart, Berlin, Köln, 1993.