Жан Луи Мартен Кастан
| Жан Луи Мартен Кастан | |
| френски ботаник, миколог и дипломат | |
| Роден |
11 ноември 1785 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Луи Жозеф Огюст Кастан |
Жан Луи Мартен Кастан (на френски: Jean Louis Martin Castagne) е френски ботаник, миколог и дипломат.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 11 ноември 1785 г. в Марсилия в семейството на Мари Луиз Де Гра и Оноре Огюст Кастан. В периода 1814 – 1833 г., заедно с брат си Огюст Кастан, се установява като търговец в Цариград. От 1820 г. е депутат от Френската търговска камара. Поддържа много добри отношения с френското посолство, при закриването на което от 1827 до 1829 г. е избран и признат от Високата Порта за представител на френската нация в Цариград. От посолството е натоварен с официалната кореспонденция между Министерството на външните работи, френските посолства във Виена и Петербург и командващия Адмирал на Източната френска флота. През 1829 г. е приет за кавалер на Кралския орден на Почетния легион на Франция. През 1833 г., след завръщането си във Франция, е избран за кмет на Мирама, департамент Буш дьо Рон, а от 1850 г. за генерален секретар на Тройната комисия за облагородяване на Кро.[1]
Той е изтъкнат ботаник и автор на множество трудове. Член е на Академиите за наука, литература и изкуство в Марсилия и в Екс, на Медицинското общество в Марсилия, на Обществото за физика и естествена история в Женева, на Азиатското дружество в Париж, на областното Общество по земеделие в Буш дьо Рон, на Обществото за наука и литература в Шербург. Открива 11 вида нови растения и ги описва в своите научни трудова, а на самия него са посветени повече от десет вида новооткрити растения.[1] Умира на 17 март 1858 г. в Мирама.
Личният му архив е част от Родов фонд „Кастан – Дюрони“, който се съхранява във фонд 811К в Държавен архив – Варна.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Инвентарни описи // Държавен архив – Варна. Посетен на 10 май 2020 г.
- ↑ Родов фонд „Кастан – Дюрони“ (1784 – 1989) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 май 2020 г.
|
