Железопътна линия Долно Езерово – Дебелт
| Железопътна линия 85 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормална (1435 mm) |
| Статус | преобразувана в индустриален клон |
| Крайни гари | Долно Езерово, Дебелт |
| Започва от | Долно Езерово |
| Свързани линии | Железопътна линия 8 |
| Станции | 3 |
| Номер линия | 85 |
| Пусната | 1988 г. |
| Закрита | 2002 г. (индустриален клон) |
| Дължина | 23,65 km |
| Брой линии | единична |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | не |
| Работна скорост | 40 km/h |
| Максимален наклон | 15 ‰ |
| Минимален радиус | 265 m |
Железопътната линия Долно Езерово – Дебелт е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), закрита за редовно движение, използвана за движение на маневрени състави от т.нар. Трета металургична база (днес „Промет стийл“ АД) до гара Долно Езерово, Бургаска област.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 80-те години на XX век започва изграждането на т.нар. Трета металургична база при Дебелт, Бургаска област. Тя е проектирана за производство на висококачествени стомани и за прокат, но така и не достига своя капацитет. Идеята да се разположи в този район е за да се използва вносна суровина от Русия (тогава СССР) и да се спестят разходите, които дотогава са правени за превоз на руда от Бургас до МК „Кремиковци“.
Трасе[редактиране | редактиране на кода]
Първата гара по линията е гара „Вая“, от която започва и километражът на железопътната линия. Гара „Вая“ е свързана чрез две варианти с гара „Долно Езерово“, започващи от двете ѝ гърловини. Дължината им е около 1,6 km, а допустимата скорост по тях е 40 km/h. Именно по тези варианти са допуснати най-малките радиуси на криви по цялата линия (265 m откъм гара „Дружба“ и 350 m откъм РП „Лозово“). Останалата част от земното платно и горното строене на железния път са проектирани за максимална скорост 130 km/h. Положените релси са тип S49 kg/m, с дължина 25 m, пътят е наставов.
Линията се характеризира с много ниска кота терен. На km 2+000 достига около 1,50 m надморска височина. След това достига до 70,91 m на km 11+000 и около гара Дебелт кота терен варира от 0,64 до 1,50 m (km 21+000 до km 23+000). Недостатъка на тези ниски коти (близко до морското равнище) обикновено се съпровождат със слаби почви. Пропаданията личат по цялата дължина на линията, особено в насипите. Слабият терен и високите подпочвени води изискват направата на голям брой изкуствени съоръжения (водостоци и мостове и други изкуствени съоръжения).
| Долно Езерово – Дебелт | ||
|---|---|---|
|
Линия 8 (Пловдив) | |
  
|
(282+263) Долно Езерово | |
  
|
Линия 8 (Бургас) | |
|
0+000 „Вая“ | |
|
11+235 Равнец | |
|
22+000 Дебелт | |
Съоръжения по линията[редактиране | редактиране на кода]
| вид на водостока | количество | обща дължина, m |
|---|---|---|
| сглобяем водосток 1.0 m | 15 | 15 |
| сглобяем водосток 1.5 m | 13 | 19.5 |
| сглобяем водосток 2.0 m | 10 | 20 |
| плочест водосток 1.0 m | 3 | 3 |
| тръбен водосток 1.0 m | 1 | 0.8 |
| Обща дължина | 58.30 |
| вид на съоръжението | km | дължина, m | обща дължина, m |
|---|---|---|---|
| стоманобетонен мост | 2+272 | 3 х 13.50 | 40.50 |
| жп надлез | 2+318 | 8.00 | 8.00 |
| естакада | 2+440 | 120 | 120.00 |
| стоманобетонен мост | 5+675 | 8.00 | 8.00 |
| пътен подлез | 6+735 | 8.00 | 8.00 |
| стоманобетонен мост | 7+360 | 3 х 12.0 | 36.0 |
| пътен надлез | 7+975 | 6.00 | 6.00 |
| пътен надлез | 9+895 | 6.00 | 6.00 |
| стоманобетонен мост | 11+471 | 6.00 | 6.00 |
| пътен надлез | 14+200 | 6.00 | 6.00 |
| стоманобетонен мост | 17+937 | 3 х 13.50 | 40.50 |
| Обща дължина | 285.00 |
Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]
Фактът, че производствената база не достига капацитета, за който е проектирана предполага, че и железопътната линия, която го обслужва няма да е в по-различно положение. При откриването си през 1988 г. линията е електрифицирана до гара „Вая“, а стълбовете за контактната мрежа са подготвени за цялата дължина. Това така и не се осъществява, а през 90-те години е деелектрифицирана и тази част, на която е поставена. Линията се обслужва само от подвижен състав и персонал на „Промет стийл“ АД.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Тодоров, Стойо. Годишник на МГУ-София, т. 44 – 45, свитък II, стр. 19 – 21. София, УАСГ, 2002.