Ичан-уанджоуска железница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жп линия Иуан)
Ичан-уанджоуска железница е показана на железопътната карта на Китай с удебелена червена линия

Ичан-уанджоуската железница или съкратено Иуан (на китайски: 宜万铁路 пинин: Yíwàn Tiělù) е железопътна линия в Народна република Китай завършена през 2010 г. Свързва градовете Ичан в провинция Хубей и Уанджоу в провинция Чунцин през малкия град Личуан. Железопътната линия е част от мащабния железопътен проект Хуханжун (沪汉蓉快速客运通道), който ще свърже мегаполиса Шанхай с Хъфей, Ухан, Чънду и Суейнин. Ичан-уанджоуската железница е с обща дължина от 377 км, от които 288 км представляват мостове и тунели. Общата дължина на релсите е разпределена както следва: 324 км в провинция Хубей и едва 53 км в Чунцин. Линията е пусната в експлоатация на 22 декември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В източния край на линията е разположена железопътна станция Ичан Изток, където Иуан се свързва с високоскоростната железопътна линия Хани (все още в строеж) в посока Ухан, провинция Хубей. Към този момент Ичан и Ухан са свързани чрез редовна железопътна линия, която е с по-заобиколен маршрут. В близост до гара Личуан железницата се свързва с линия Юли (все още в строеж), чиято начална гара е Чунцин Север. Идеята е когато Юли бъде пусната в експлоатация тя директно да свързва Чунцин с железопътния коридор Хуханжун и в частност да свърже с град Чънду. С пускането на двете линии в експлоатация пътуването с влак от Ухан до Чунцин ще бъде намалено от 22 часа на 5 часа[1]. До откриването на отсечката Юли всички влакове до Чунцин ще изминават цялото трасе до западния му край в Уанджоу и след това ще продължат по отсечката до Даджоу, Съчуан. От Даджоу маршрутът продължава югозападно към Чунцин и западно към Чънду (по линията Дачън).

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Мост над Яндзъ до Ичан, построен във връзка с Ичан-уанджоуската железница
Мост над Яндзъ до Уанджоу, построен във връзка с Ичан-уанджоуската железница

Ичан-уанджоуската железница преминава през изключително труднопроходимия терен на Югозападен Хубей, включващ Ъншъ-тудзя-мяоски автономен окръг и района на град Ичан, и на източната територия на префектура Чунцин. Районът е предимно планински и понякога е наричан „източния ръб“ на платото Юнан-Гуейджоу, разположени между двете едноименни провинции. В района не е имало никакви железопътни линии, а асфалтираните пътища отвъд Китайската национална магистрала 318 са били рядкост. Интересно е да се отбележи, че Ичан-уанджоуска железница е почти паралелна на Магистрала 318. По подобие на множеството мостове и тунели, построени за да улеснят полагането на железопътните релси, така и новата автмагистрала Г42-Хужун се строи успоредно на линията, за да покрие другите транспортни нужди в почти непроходимия район на Югозападен Хубей. Заради множеството допълнителни конструкции по трасето Ичан-Уанджоу, то е най-скъпата железопътна линия на територията на Китай. Със средна цена от $9,01 милиона за километър километър от Ичан-уанджоуска железница струва двойно повече от километър от Цинхай-тибетската железница, която свързва Цинхай с Тибетския автономен регион.

История на строежа[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за железопътната линия е предложена още от Сун Ятсен през 1903 година, но проектът не е стартиран чак до 2003, заради множеството трудности, възпрепятстващи нормалната му реализация дотогава. По думите на главния инженер на железницата Джан Мей това е най-трудната линия, строена някога в Китай. Към средата на 2009 по-голямата част от мостовете, тунелите и укрепителните съоръжения са завършени и половината релси са положени. На 18 август 2010 строителните дейности приключват, а в медиите се съобщава, че линията ще бъде пусната в употреба към ноември 2010. След няколко месеца тестове Ичан-уанджоуската железница е официално открита на 22 декември 2010 с първата композиция от Ухан до Личуан. На 10 януари 2011 започва обслужването на пътници от Ухан до Чунцин и обратно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Three Gorges route linked up Архив на оригинала от 2011-06-16 в Wayback Machine., Railway Gazette International, 31 август 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]