Жул Левек
| Жул Левек Jules Levecque | |
| католически духовник | |
| Починал | |
|---|---|
| Религия | Католическа църква |
Жул Левек (на френски: Jules Levecque) е френски католически духовник, лазарист, мисионер в Македония, дългогодишен преподавател в Солунската българска семинария,[1] директор на френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
По народност е французин. Става монах в лазаристкия орден и в 1904 година пристига в мисията в Солун и 11 години преподава в Солунската българска семинария до закриването ѝ. Още с пристигането си започва да учи български и след няколко месеца го говори свободно.[1]
След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща автономия на Македония, което смята за най-добър вариант за македонските българи – използва връзките си в политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочее.[1]
След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[3] От 1919 до смъртта си в 1949 година е директор на училището.[2] От 1929 година е директор на Сестрите на милосърдието, а от 1931 година е провинциален началник на отците лазаристи за целия Близък изток.[3][4]
За заслугите му към българщината цар Борис III го награждава с орден „За гражданска заслуга“.[3]
Умира на 20 март 1949 година в Истанбул.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 324. Посетен на 1 октомври 2015.
- ↑ а б Anciens Directeurs // Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 1 октомври 2015.
- ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 325. Посетен на 1 октомври 2015.
- ↑ а б Ephemerides: March, 20th // We are Vincentians. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 1 октомври 2015.
