Зафир Машаров
| Зафир Машаров | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Зафир Костадинов Машаров е виден български общественик, деец на Българското възраждане в Скопие.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Машаров е роден в Скопие, тогава в Османската империя. Става един от дейците на Скопската българска община и на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Дарява имот за първоначално училище в града. Издейства ферман за построяване на църквата „Св. св. Константин и Елена“ на свое място.[1] В 1880 – 1881 година Машаров участва в Охридското съзаклятие.[2]
Умира преди 1918 година.[2]
Синът му Тома Машаров е терорист на ВМОРО,[1] доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война в 1912 г.[3] Другият му син Костадин Машаров е български учител и общественик.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Костадин Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Зафир Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Машаров | Тома Машаров (1881 – ?) | Иван Машаров (1880 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 270.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.
