Иван Сърбов
| Иван Сърбов | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Георгиев Сърбов, наричан Сърбо или Сърбот, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Сърбов е роден в 1870 или 1876 година[1] в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес в Гърция. По професия е рибар и има завършен първи клас. Присъединява се към ВМОРО през 1902 година и е дългогодишен четник при Апостол Петков.[2] Заедно с Антон Топалов убиват ръковидителят на гръцката пропаганда в града Христо Хаджидимитров.[3] През 1910 година е четник на Иван Пальошев.[4]
През 1912 година по време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 13-a кукушка дружина, както и в сборната партизанска рота на МОО.[5] Участва в Първата световна война в българската армия.
На 25 март 1943 година, като жител на Струмица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според един източник към 1912 година е на 36 г., а според друг към 1943 година е на 73 г.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 172.
- ↑ Христосков, Радослав. Националните борби на българите в Енидже Вардар и гръцкият гнет (по спомени на Георги Каяфов) // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 139.
- ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 685.
