Инге I
| Инге I | |
| крал на Норвегия | |
 | |
| Роден |
1135 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 февруари 1161 г.
|
| Погребан | Норвегия |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1136 – 1161 |
| Предшественик | Харалд IV |
| Наследник | Хокон II |
| Семейство | |
| Род | Хардради |
| Баща | Харалд IV |
| Братя/сестри | Йойстейн II Сигурд II |
| Деца | Йон Кувлунг |
| Инге I в Общомедия | |
Инге I, наречен заради гърбицата си Крокрюг – „Гърбавия“ (на старонорвежки: Ingi Haraldsson; на норвежки: Inge Krokrygg), е крал на Норвегия от 1136 до смъртта си през 1161 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Харалд IV Гиле от брака му с Ингрид Рагнвалсдатер, внучката на шведския крал Инге Стария, на когото бил кръстен. Всъщност от всички синове на Харалд IV единствено Инге I бил смятан от църквата за негов законен наследник.[1]
След убийството на баща му през 1136 г., едва едногодишният Инге е избран за конунг като от негово име управляват неговите наставници. Равностойно на него са обявени за конунги и двамата незаконни синове на Харалд Гиле – Сигурд II и Йойстейн II.
С възмъжаването на конунгите започва напрежение и съперничество между тях. За да изяснят отношенията си, те решават да се срещнат в Берген през 1155 г. Там Инге Крокрюг обвинява Сигурд II, че се опитва да го премахне, но Сигурд отрича. Няколко дни по-късно един от хората на Инге е убит при свада от човек на Сигурд. Като следствие от този инцидент Инге Крокрюг дава заповед да се нападне къщата, в която бил отседнал Сигурд, и тъй като последният разполагал с по-малко хора, е убит при схватката. След това Инге Крокрюг сключва мирно споразумение с другия си брат, Йойстейн, но то продължава съвсем кратко. През 1157 г. гражданската война отново се разгаря и двамата стигат до военен сблъсък, при който Йойстейн бива убит. След неговата смърт на сцената обаче излиза друг претендент за трона – Хокон II Хедебрей и в битка с неговите поддръжници Инге Крокрюг загива на 3 февруари 1161 близо до Осло.
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
За негов незаконороден син се обявява Йон Кувлунг, който между 1186 и 1188 в периода на гражданската война е избран за конунг на една част от Норвегия.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Matthew James Driscoll (1995); Agrip Af Noregskonungasogum. Viking Society for Northern Research. ISBN 0-903521-27-X
- Kari Ellen Gade & Theodore Murdock Andersson; (2000) Morkinskinna: The Earliest Icelandic Chronicle of the Norwegian Kings (1030 – 1157). Cornell University Press. ISBN 0-8014-3694-X
- Alison Finlay (2004). Fagrskinna, a Catalogue of the Kings of Norway. Brill Academic Publishers. ISBN 90-04-13172-8
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Харалд IV Гиле | → |  |
→ | Хокон II Хедебрей |