Инес де Кастро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инес де Кастро
постмортем Кралица на Португалия
Ines de Castro.jpg
Инес де Кастро, фрагмент от картина на Йожен Сервиер
Лични данни
Родена
1325 г.
Починала
Семейство
Баща Педро Фернандес де Кастро, сеньор на Лемос и Сария
Майка Алдонса Лоренсу де Валадареш
Брак Педру I, крал на Португалия
Инес де Кастро в Общомедия

Инес де Кастро (1325-7 януари 1355 г.) е кастилска благородничка от португалски произход, убита заради любовната си връзка с португалския престолонаследник и бъдещ крал Педру I. След смъртта си е обявена за кралица на Португалия.

Инес де Кастро е дъщеря на Педро Фернандес де Кастро, сеньор на Лемос и Сария, и на неговата португалска любовница Алдонса Лоренсу де Валадареш. Семейството на Инес произхожда от знатни благороднически фамилии от Галисия и Португалия. Освен това Инес е близка родственица на кастилските крале посредством техни незаконни издънки. Нейна баба е Виоланта Санчес Кастилска — незаконна дъщеря на кастилския крал Санчо IV. Пра-пра дядо на Инес е Родриго Алфонсо Леонски, който е незаконен син на леонския крал Алфонсо IX. Инес е и потомка на португалската инфанта Санча Енрикеш, която е дъщеря на португалския граф Енрикеш.

Инес де Кастро в Португалия[редактиране | редактиране на кода]

Инес де Кастро пристига в Португалия като придворна дама на Констанса Мануел Кастилска — кастилската инфанта, която се омъжва за португалския престолонаследник Педру. Инес обаче засенчва с красотата си своята господарка и скоро в нея се влюбва самият инфант Педру. Заради връзката си с Инес дон Педру разваля отношенията си със законната си съпруга, обтягайки по този начин отношенията между Португалия и Кастилия. Освен това заради връзката си с Инес дон Педру започва да фаворизира кастилските благородници, намиращи се в португалския кралски двор, което засилва политическото им влияние в него. Така двамата братя на Инес стават негови близки съветници.

Връзката на Педру и Инес продължава и след смъртта на инфанта Консатнса. Инес ражда на Педру четири незаконни деца, а това предизвиква опасенията на португалския крал Афонсу IV, че един ден нейните синове ще предявят претенции върху португалската корона и ще предизвикат кръвопролитна братоубийствена война. Освен това Инес започва да подбужда Педру да предяви претенции към кастилската корона, което неизбежно щяло да предизвика война с Кастилия.

За да раздели сина си от Инес, първоначално крал Афонсо IV се опитва да ожени сина си повторно, но Педру категорично отказва да се ожени за друга жена, ако това не е Инес де Кастро. След като става ясно, че Педру няма да прекрати отношенията си с кастилката, в кралския съвет е решено тя да бъде убита. Първоначално обаче кралят заповядва тя да бъде затворена в манастира „Санта Клара“ в Коимбра. Според легендата Афонсо IV не се решил да изпълни присъдата на съвета, трогнат от вида на отчаяната жена, която заедно с децата си се хвърлила в краката му, за да проси милост.

Заточението не слага край на отношенията между Педру и Инес де Кастро. Увеличават се опасенията, че здравите деца на Инес и Педру ще изместят от престолонаследието болнавия и невръстен законен син на инфанта — Фернанду, което ще увеличи влиянието на кастилците. След като продължаващите опити на краля да сложи край на връзката на сина си не дават резултат, той изпраща в Коимбра съветниците си Пиеру Коелю, Алваро Гонсалвеш и Диего Лопеш Пачеку, за да изпълнят смъртната присъда на Инес де Кастро. На 7 януари 1355 г. в манастира Санта Клара те убиват Инес де Кастро, обезглавявайки я пред очите на малкото ѝ дете.

Смъртта на Инес шокира Педру, който въстава срещу баща си, въвличайки страната в кръвопролитна вражда, завършила по желанието на народа с примирие между двете страни. Малко след това старият крал умира и на престола се възкачва самият Педру I. Педру I се разправя жестоко с палачите на Инес, въпреки обещанието си, дадено по-рано, да не търси възмездие от тях. Въпреки че се опитват да избягат в Кастилия, двама от тях са заловени и публично екзекутирани. Педру I предвожда екзекуцията, лично изтръгвайки според легендата сърцата им.

„Коронацията на Инес де Кастро“ от Пиер-Шарл Комт, 1849 г.

Педру I дори обявил Инес за своя законна съпруга и истинска португалска кралица, за която се е венчал тайно, въпреки че не са открити категорични доказателства за твърденията му. Трагичната любов на краля ражда легендата, според която по заповед на Педру I тялото на Инес е ексхумирано и облечено в пищни кралски одежди, след което трупът е коронован и поставен на трон, а васалите на краля са принудени да засвидетелстват вярност към новата си кралица, като целунат ръката на трупа ѝ.

Останките на Инес де Кастро тържествено са пренесени от манастира в Коимбра и са положени в пищно украсен саркофаг в манастира в Алкобаса. По-късно тялото на Педру I е положено в саркофаг, разположен срещу този на Инес де Кастро.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Инес де Кастро ражда на Педру I четири деца:

  • Афонсо (1346), починал като дете;
  • Инфанта Беатриш Португалска (1347-1381), омъжена за Санчо Афонсо, първи граф на Албукерке;
  • Инфант Жуау (1349-1397), претендент за португалската корона по време на кризата от 1383-185;
  • Инфант Дениш (1354-1397), претендент за португалската корона по време на кризата от 1383-185.

Инес де Кастро в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Трагичната съдба на Инес де Кастро е увековечена в различни произведения на изкуството. За нея са написани няколко пиеси и поеми като „Lusiades“ от португалеца Луиш де Камоеш, „Nise lastimosa“ и „Nise laureada“ от испанеца Херонимо Бермудес, „Reinar despues morir“ от испанския драматург Луис Велес де Гевара и „La Reina morte“ („Мъртвата кралица“) от французина Анри дьо Монтерлан. Драма, озаглавена „Инес де Кастро“, пише и английската писателка Мари Ръсел Митфорд.

На Инес де Кастро са посветени и над двадесет опери:

Образът на Инес де Кастро може да бъде видян в творби на художниците Йожен Сервиер, Колумбано Пинейро, Пиер-Шарл Комт, Карл Брюлов и др.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кастро, Инес де“ и страницата „Inês de Castro“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.