Интравенозна инфузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Infuuszakjes.jpg

Интравенозната инфузия (на латински: infusio, на английски: infusion) предствалява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

Цели на инфузионното вливане[редактиране | edit source]

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.

  1. за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
  2. за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
  3. за корекция на киселинно-алкалния обмен
  4. за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
  5. за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.

Показания[редактиране | edit source]

Показания:

  1. при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити
  2. при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани
  3. в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции
  4. при остри нарушение в състава и обема на телесните течности
  5. остри хемодинамични разстройства
  6. шок
  7. обилни повръщания и диарии
  8. при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния
  9. при тежки отравяния
  10. при тежки инфекции
  11. при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен

Противопоказания[редактиране | edit source]

Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са:

  1. напреднала атеросклероза
  2. тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност
  3. хипретония
  4. хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)
  5. оток на мозъка
  6. декомпенсация

Места за извършване[редактиране | edit source]

Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.


Изисквания към инфузионните разтвори[редактиране | edit source]

Изискванията към инфузионните разтвори са:

  1. да са стерилни
  2. да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода
  3. да са със стайна температура
  4. да се употреби веднага след отваряне, еднократно
  5. да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)
  6. да са в срок на годност

Видове инфузионни разтвори[редактиране | edit source]

Според осмоларитета:

  • изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта
  • хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта
  • хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта

Според състава:

  • Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори
  • Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса).
        Такива разтвори за парентералното хранене са:
  • въглехидратни – глюкоза, левулоза
  • белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
  • аминокиселинни – аминостерил 10 %
  • мастни емулсии – липофлондин
  • специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

Видове инфузии[редактиране | edit source]

Видове инфузии според мястото на приложение:

  1. Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.
  2. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове
  3. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд
  4. Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми

Необходими принадлежности[редактиране | edit source]

  1. Табличка
  2. Бъбрековидно легенче
  3. Лигнин
  4. Памучни тампони
  5. Спирт
  6. Стерилни марли
  7. Банка / Сак с инфузионен разтвор
  8. Абокат
  9. Лейкопласт
  10. Система за еднократна употреба
  11. Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
  12. Ръкавици
  13. Есмарх
  14. Статив
  15. Картонче

Начин на извършване[редактиране | edit source]

  1. Приготвят се всички необходими пособия
  2. Болният заема легнало положение
  3. Отваря се системата
  4. Затваря са дозатора
  5. Със спирт се почиства банката
  6. Поставя се система в банката и иглата за въздух
  7. Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
  8. Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
  9. Затваря се кранчето
  10. Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
  11. Банката се поставя на статива
  12. Отново се проверява дали е изгонен въздуха
  13. Пристягаме ръката със есмарх
  14. Почистваме кожата със спирт
  15. Фиксираме добре вената
  16. Иглата се въвежда 2/3 от нея
  17. Освобождаваме есмарха
  18. Пускаме системата да тече
  19. Фиксираме иглата с левкопласт
  20. Ако има мехурче трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
  21. Когато махаме системата държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук

Източници[редактиране | edit source]