Интравенозна инфузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Infuuszakjes.jpg

Интравенозната инфузия (на латински: infusio, на английски: infusion) предствалява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

Съдържание

Цели на инфузионното вливане [редактиране]

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.
    1) за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
    2) за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
    3) за корекция на киселинно-алкалния обмен
    4) за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
    5) за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.

Показания [редактиране]

Показания:
    1) при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити
    2) при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани
    3) в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции
    4) при остри нарушение в състава и обема на телесните течности
    5) остри хемодинамични разстройства
    6) шок
    7) обилни повръщания и диарии
    8) при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния
    9) при тежки отравяния
    10) при тежки инфекции
    11) при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен

Противопоказания [редактиране]

Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са:
    1) напреднала атеросклероза
    2) тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност
    3) хипретония
    4) хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)
    5) оток на мозъка
    6) декомпенсация

Места за извършване [редактиране]

Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.


Изисквания към инфузионните разтвори [редактиране]

Изискванията към инфузионните разтвори са:
    1) да са стерилни
    2) да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода
    3) да са със стайна температура
    4) да се употреби веднага след отваряне, еднократно
    5) да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)
    6) да са в срок на годност

Видове инфузионни разтвори [редактиране]

Според осмоларитета:
    * изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта
    * хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта
    * хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта

Според състава:
    1) Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори
    2) Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса).
    Такива разтвори за парентералното хранене са:
        * въглехидратни – глюкоза, левулоза
        * белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
        * аминокиселинни – аминостерил 10 %
        * мастни емулсии – липофлондин
    3) Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

Видове инфузии [редактиране]

Видове инфузии според мястото на приложение:
    1) Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.
    2) Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове
    3) Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд
    4) Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми

Необходими принадлежности [редактиране]

         o Табличка
         o Бъбрековидно легенче
         o Лигнин
         o Памучни тампони
         o Спирт
         o Стерилни марли
         o Банка / Сак с инфузионен разтвор
         o Абокат
         o Лейкопласт
         o Система за еднократна употреба
         o Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
         o Ръкавици
         o Есмарх
         o Статив
         o Картонче

Начин на извършване [редактиране]

        1. Приготвят се всички необходими пособия
        2. Болният заема легнало положение
        3. Отваря се системата
        4. Затваря са дозатора
        5. Със спирт се почиства банката
        6. Поставя се система в банката и иглата за въздух
        7. Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
        8. Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
        9. Затваря се кранчето
       10. Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
       11. Банката се поставя на статива
       12. Отново се проверява дали е изгонен въздуха
       13. Пристягаме ръката със есмарх
       14. Почистваме кожата със спирт
       15. Фиксираме добре вената
       16. Иглата се въвежда 2/3 от нея
       17. Освобождаваме есмарха
       18. Пускаме системата да тече
       19. Фиксираме иглата с левкопласт
       20. Ако има мехурче трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
       21. Когато махаме системата държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук

Източници [редактиране]