Историзъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Историзмът е схващане в теорията на познанието, според което историята има свой собствен специфичен предмет и съответни методи. Основното прозрение на историзма е, че подробното описание е достатъчно обяснение и то не се нуждае от позоваване на закономерности и универсалии. При това положение историята би била несводима към социологически, икономически и други форми за познание на действителността. Концепцията се развива след XIX век, когато историята се оформя като самостоятелна дисциплина.[източник? (Поискан преди 1 ден)]

За представители na историзма се считат Вилхелм Дилтай, Хайнрих Рикерт, Георг Зимел, Фридрих Мейнеке, Макс Вебер, Ернст Трьолч.[източник? (Поискан преди 1 ден)]

Както отбелязва Щефaн Бергер " ‘историзмът’ (Historismus), така като е представен от Леополд фон Ранке, може да бъде виждан като еволюционистки, реформистки концепт който включва целия политически ред като израстнал, развит от историята; историцизмът (Historizismus), както го дефинира - и отхвърля - Попър, се основава на схващането, че историята се развива, следвайки педопределени закони към определена цел. Английският език, използващ един термин за двете схващания, е склонен да ги смесва.[1] В своята книга Нищетата на историцизма Попър изтъква именно, че "анализ и обясняване на различия чрез позоваване ... на тяхната връзкa с преобладаващи предпочитани и интереси през даден исторически период - подход, който понякога бива наричан историзъм - не бива да се бърка с онова, което аз назовавам историцизъм..."[2]

Фридрих Мейнеке излага аргументацията за историзма като изтъква два аспекта на обясняването: чрез причини и чрез ценности.[3] В началото на 20 век Анри Бергсон, като развива своите възгледи за времето като външност, различна от траенето, което е вътрешност, задава и по-философска основа на идеята за историзъм[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Berger S., Stefan Berger responds to Ulrich Muhlack, German Historical Institute, London Bulletin,Bd. 23 2001 Nr. 1, []
  2. Попър К., Нищетата на историцизма (прев. от англ. К. Кожухаров), София : Рива, 2000, ISBN 954-8440-36-9 (The Poverty of Historicism, 1947), с. 28-9
  3. Мейнеке Ф., Причини и ценности в историята, в сб. Историци за историята, ред. М Тодорова, София:СУ 1988, с11-30
  4. Бергсон А., Творческата еволюция, София: СУ 1992