Христо Фукара
| Христо Фукара | |
| български търговец | |
| Роден | |
|---|---|
Христо Фукара е български възрожденски търговец и общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Занимава се с търговия със сурови кожи. Става устабашия на кюркчийския еснаф и същевременно активно участва в работата на Прилепската българска община, на която е един от създателите (1868).[1] По думите на Кузман Шапкарев:
| „ | се отличи като най-влиятелно и най-способно лице между управляющите общинските работи.[2] | “ |
През май 1878 година Христо Хаджиильов и Христо Фукара от името на Прилепската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[3][4]
В 1880 година фирмата на Фукара се мести в Солун, където развива широка дейност. След Солунските атентати в 1903 година е арестуван. Царевна Миладинова пише за него:
| „ | Фукара имаше изключителни дарования като организатор, като търговец, като предвидлив човек със здрав български ум. Той дойде в Солун почти без средства – Фукара, както се сам нарече и както пожела да се нарича основаната от него търговска къща.
Фукара разви голяма търговия със сурови кожи. Той стана магнатът на този артикул. След него се издигнаха братя Шавкулови и други. Фукара работеше със Запад. Понякога товареше цели параходи стока. Бе установил един твърде сложен апарат от служби. Поддържаше десетина български семейства, като привлече най-способни хора към обширната си работа. Сам Фукара се задоволяваше с много малко. Хранеше се с всичките си приятели в тогавашния български център за търговски и други народни срещи Бошнак хан на Мончеви. Фукара бе винаги облечен с българска народна носия (прилепска). Сините му сукмани, обшити с черни гайтан-ширити, бяха станали пословични в целия град, във всички западнобългарски македонски земи. Където Фукара се покажеше, винаги се събираха знатни и видни хора. Винаги се говореше за народни работи, за които той отделяше много време. Името на Фукара бе известно и в Цариград, откъдето често му отдаваха почести. Външните центрове на обширната му търговия бяха Египет (Александрия), Тунис, Триест, Марсилия.[5] |
“ |
Според Коста Църнушанов Ицо Фукара в голяма степен е прототип на героя на Димитър Талев от „Железният светилник“ Ицо Баболев.[6]
Дъщеря му Анастасия Фукарова дарява 330 турски лири за построяването на нова училищна сграда в Прилеп (1893-1894).[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 44, 83.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 141, 235, 238.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 337.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, София, 1985, стр. 224 – 225.
- ↑ Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 163.
- ↑ Трайчев, Георги. Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед. София, Печатница Фотинов. Македонска библиотека № 5, 1925. с. 129.
