Йоан Комнин Ангел Дука Синадин
| Йоан Комнин Ангел Дука Синадин Ἰωάννης Κομνηνός Ἄγγελος Συναδηνός | |
 Йоан Синадин и съпругата му Теодора. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | между 1310 г. и 1328 г.
|
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Род | Синадини |
| Съпруга | Теодора Палеологина Синадина |
| Деца | Теодор Синадин Ефросина Палеологина Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин |
Йоан Комнин Ангел Дука Синадин е византийски аристократ и военачалник, заемал длъжността мегастратопедарх при управлението на императорите Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Член на влиятелната константинополска фамилия на Синадините, Йоан Синадин се споменава за първи път в изворите около 1276/1277 г., когато заедно с великия коноставъл Михаил Каваларий предвожда военна експедиция срещу тесалийския деспот Йоан I Дука. Войските на Йоан Синадин и Михаил Каваларий обаче са разбити в битката при Фарсала, където Йоан е пленен, а великият коноставъл Михаил е убит, докато се опитва да избяга.[1] През 1281 г. Йоан Синадин е освободен от плен и се присъединява към похода на византийците срещу Анжуйците в Албания.[2] През 1283 г. Йоан Синадин отново участва в поход срещу Йоан I Дука в Тесалия, но този път византийските войски били предвождани от Михаил Тарханиот.[3]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Йоан Синадин е женен за Теодора Палеологина – племенница на император Михаил VIII Палеолог. Бракът им е уреден лично от императора, който бил попечител на племенницата си Теодора.
Йоан и Теодора имат четири деца, които според сведенията били много малки, когато баща им починал[4]:
- Йоан Синадин, велик коноставъл[5].
- Ефросина Синадина, подготвяна за монашески живот още от детството ѝ[5].
- неизвестна по име дъщеря, за която се споменава, че е била обсъждана като евентуална съпруга на българския цар Теодор Светослав[6]
- Теодор Синадин, протостратор[7]
Малко преди края на живота си Йоан Синадин се замонашва и приема името Йоаким. Известно време след смъртта му, между 1310 и 1328 г.[8], съпругата му Теодора основава константинополския манастир на „Света Богородица Сигурна надежда“ (Βεβαία ελπίς), в който се замонашва под името Теодула. Заедно с нея в монашество постъпва и дъщеря ѝ Ефросина.[9].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 297; Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 179.
- ↑ Polemis 1968, с. 179; Geanakoplos 1959, с. 331 – 333; Guilland 1967, с. 176, 505.
- ↑ Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 179.
- ↑ Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 179 - 180.
- ↑ а б Polemis 1968, с. 179 - 180; Guilland 1967, с. 473, 505.
- ↑ Polemis 1968, с. 179.
- ↑ Guilland 1967, с. 226 – 227, 485 – 486, 505; Polemis 1968, с. 179 – 181.
- ↑ Guilland 1967.
- ↑ Guilland 1967; ODB, "Bebaias Elpidos Nunnery" (A.-M. Talbot, A. Cutler), p. 275; „Synadenos“ (A. Kazhdan), p. 1990; Polemis 1968, с. 179 – 180.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Geanakoplos, Deno John (1959). Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258–1282: A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, OCLC 1011763434, https://books.google.com/books?id=MPscAAAAYAAJ
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les Institutions Byzantines, Tome I. Berlin: Akademie-Verlag, https://books.google.com/books?id=1_MnAQAAIAAJ
- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople' (trans. Alice-Mary Talbot), Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 16 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090216142737/http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/typ000.html
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Теодора с дъщеря си. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина, Бодлиева библиотека