Йото Кръстев
| Йото Кръстев | |
| български журналист и писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 септември 2000 г.
Керемичака, България |
| Семейство | |
| Баща | Иван Кръстев[1] |
| Майка | Вита Кръстева[1] |
| Съпруга | Латинка Кръстева |
| Деца | Иван Кръстев, Стойчо Кръстев. |
Йото Кръстев е български журналист и писател, член на ЦК на БКП.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 април 1937 г. в Луковит.[1]
Следва в жп институт, а след това българска филология в Софийския университет. Секретар по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. Главен редактор на вестник „Народна младеж“. Завеждащ отдел „Средства за масова информация“ при ЦК на БКП.[2][3]
Женен за Латинка Кръстева, учителка по български език и литература.[3] Син на двамата е политологът Иван Кръстев.[1]
Умира на 9 септември 2000 г. в автомобилна катастрофа, станала на главния път Плевен – София близо до местността Керемичака. При челния сблъсък с движеща се в неговото платно изпреварваща кола той загива на място.[1][4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Информацията подлежи на допълване.
- Сърце щом имаш. Разкази. София: Народна младеж, 1974
- И не каза дума... Художествено-документална повест за Иван Туйков. София: Народна младеж, 1978, 144 с.
- Диря в утрото. Очерк за дейността на ОФ в Михайловградски окръг. София: ОФ, 1978, 56 с.
- Зърна от гранит. Очерци и документални разкази за партийни работници. София: Партиздат, 1978
- Истини като хляба. Очерци за млади селскостопански работници. София: Народна младеж, 1979, 136 с.
- Слънце между вулканите. Политически очерци за Никарагуа. София: Военно издателство, 1981, 196 с.
- (съставител) Най-човешката обич. Очерци за изтъкнати селскостопански работници. София: Народна младеж, 1983, 124 с.
- Вечерна струна. Художествено-документална повест за Марин Илиев Пенков. София: Народна младеж, 1983, 292 с.
- (съставител) Остарявам на земята. Документални разкази. София: Партиздат, 1985, 176 с.
- Народната памет разказва. Материали от зоналните срещи, проведени през 1985 г.. София: Партиздат, 1986, 318 с.
- Докато времето е живо. Художествено-документална повест за Димитър Генчев. София: Военно издателство, 1987, 136 с.
- Среща с безсънието. София: Партиздат, 1988, 134 с.
- Сън с отворени очи. Художествено-документална повест за антифашиста Петко Ст. Патарински. София: Народна младеж, 1989, 184 с.
- Мяра за живот. Стоимен Сарафов. София: БДЖ, 1999, 96 с.
- Неповторимият мечтател и мъченик. Борис Борисов Колчев. София: БДЖ, 1999, 96 с.
- Човек с много измерения. Любен Божков. София: БДЖ, 1999, 96 с.
- Жрец на българските железници. Петко Николов. София: БДЖ, 1999, 116 с.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Йото Кръстев, geni.com.
- ↑ Антон Тодоров, „Диверсантите от Типинг пойнт“ Архив на оригинала от 2017-02-18 в Wayback Machine., в. „Политика“, 11 март 2016 г.
- ↑ а б „Политолог с нашенски корени се нареди преди Маркес“, в. „Ловеч Прес“.
- ↑ „Журналист загина край Плевен“, в. „Стандарт“, 11 септември 2000 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Йото Кръстев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Фотоспомен: От старите ленти на вестник „Народна младеж“ (четвърта част)
|
