Калирахи (Тасос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Калирахи.

Калирахи
Καλλιράχη
Маслинови горички южно от Скала Калирахис
Маслинови горички южно от Скала Калирахис
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемТасос
Географска областТасос
Надм. височина195 m
Население417 души (2021 г.)
Калирахи в Общомедия

Калирахи (на гръцки: Καλλιράχη, в превод Красив рид) е крайбрежно курортно в Гърция, дем Тасос, административна област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Отстои на 24,5 km от главния град Лименас на отклонение от обиколния път на Тасос. Както е обичайно за селищата на острова, центърът му е на 2,5 km от пристанището му Скала Калирахис, където е плажът на селото – пясъчен, дълъг към 400 m, без камъни за разлика от повечето плажове на острова.

Самото село, макар в непосредствена близост до морето, е на 195 m надморска височина.[1] В него има кметство, църква „Свети Димитър“, посветена на покровителя на селото, училище, кафенета, бакалии, кръчми и известната на острова Пътека на поезията започваща от централния му площад достигаща до характерните скали на близкия връх на планината. Селото, което има изключителна гледка към залива на Кавала е с прекрасен климат цяла година.

В Калирахи са запазени два каменни моста - Кармниолакският мост и Айвластиният мост. Друга забележителност е фолклорният музей на селото в къща на капитан още от 1740 година,[2] преизграждана в 1800 година[3] и в 1880 година.[4] представящ интересна етнографска експозиция и изложба на морски фотографии и картини от морския музей в Кавала.

История[редактиране | редактиране на кода]

Калирахи е едно от най-старите селища на остров Тасос. То се споменава в историческите записи от 902 година, когато пиратите от Триполи, използвали горите тук, за да се изградят цяла флотилия от кораби, с които да започне тяхното нахлуване в Солун. През 1457 година Калирахи е завладяно от османските турци, които унищожават селото и изгарят църквата.[5] Съвременното селище под името Какирахи (Κακηράχη, тоест Лош рид) възниква в началото на XVI век от прогоненото от нашествениците и пиратските нападения крайбрежно население като убежище в стръмните върхове на планината в центъра на бивш металодобивен район от древни времена до византийската епоха, за извличане на олово, сребро и мед на остров Тасос. Предполага се, че злато се открива и днес в малки количества при върха Метаморфоси над селото. Впоследствие към 1745[6] или 1750 година[7] селото се премества на по удобно място наблизо и е наречено Калирахи.

Според легендата пиратите разрушили оригиналното село, което се е намирало на друго място и изклали много от жителите. Старото село било наричано поради трагичната си участ Каки Рахи. Преди разрушаването виден първенец, наречен Савел и неговите приближени напуснали старото селище, дошли и се заселели на това място, където сега е Калирахи.[8]

На един хълм над селото се намира гробът на заточен на острова свещеник и богослов, според едни това е патриарх Несторий от V век, а според други епскоп Севелий от III век близък до арианите, роден в Египет (Либия) осъден на изгнание за ерес от Александрийския собор в 261 г. и Римския събор в 262 година.[9] Селото е заобиколено е от манастирските параклиси „Света Богородица“, „Света Марина“, в посока към брега и „Преображение Господне“ над селото в планината при едноименния връх Метаморфоси, издигащ се на 470 m. Високо в планината над Калирахи и съседното му село Принос е манастирът „Свети Пантелеймон“.[10]

На километър североизточно от Калирахи, в местността Платанос е църквата „Свети Безсребреници“ от 1830 година,[11] а на километър западно то селото е „Света Текла“ от 1898 година.[12]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Какирак (Kakjirak).[13]

В 1928 година селото има 1219 жители, от които 27 души бежанци.[1]

Селото традиционно произвежда маслини и зехтин и се занимава и с пчеларство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1900[1] 1549[1] 1219[1] 1388[1] 1517[1] 1429[1] 1223[1] 984[1] 814[1] 651 452

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калирахи

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 256. (на македонска литературна норма)
  2. www.thassos-view.com[неработеща препратка]
  3. www.go-thassos.gr
  4. www.go-thassos.gr
  5. Kallirachi, go-thassos.gr
  6. www.thassos-island.de, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231094216/http://www.thassos-island.de/explore-thassos/kallirachi, посетен на 31 декември 2014 
  7. www.thassos-view.com
  8. Kallirahi / Source: Municipality of Thassos, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231095012/http://www.thassoshotels.org/en/areas/Kallirahi/, посетен на 31 декември 2014 
  9. Sotiris Ierakoudis: Istoria tis Thasou (Ιστορία της Θάσου), Astris/Thasos, 2005, S. 74
  10. thassos-view, professional travel guide
  11. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 400. (на гръцки)
  12. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 489. (на гръцки)
  13. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)