Тасос (град)
| Тасос Λιμένας Θάσος | |
 Централна улица в Тасос | |
  Тасос  Тасос  Тасос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Тасос |
| Географска област | Тасос |
| Надм. височина | 5 m |
| Население | 3331 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 04 |
| Телефонен код | 2593 |
| Тасос в Общомедия | |
Тасос или Лименас Тасу (на гръцки: Θάσος, Λιμένας Θάσου, катаревуса: Λιμήν Θάσου, в превод пристанище на Тасос) е главният град на остров Тасос в Северна Гърция и център на дем Тасос в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селището е разположено на североизточния бряг на острова, приблизително на около 31 километра (17 мили) южно от град Кавала. Редовни фериботни линии свързват град Тасос с Кавала и селището Керамоти.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Днешният град Тасос е непосредствено издигнат до някогашния античен град, разположен западно до днешния град.
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Skala Panajia (Liman), а старият град като Paleopolis-Thaso (Eski Kale).[1]
До пристанището е големият и живописен бивш метох, наричан Калогерикὸ (на гръцки: Καλογερικό), на манастира Ватопед от Света гора, великолепна постройка, издигната от монасите в XIX век, днес културен център.[2]
В 20-те години в града са заселени гърци бежанци. В 1928 година Лименас е местно-бежанско селище с 99 семейства бежанци с 446 души.[3][4]
В годините на Втората световна война (1941 – 1944) островът заедно с днешните Източна Македония и част от Западна Тракия са окупирани от България. Използвано е името Боровец[5]. В града е изградена българска корабостроителница, в доковете на която са строени граждански и военни кораби за Българския беломорски флот. Казармите на българската пехотна дружина от гарнизона в Кавала, макар необитаеми сега, могат да се видят тук в югозападния край на острова.
Сега градът, плажовете и красивата планина, покрита със средиземноморски борови гори, са притегателна дестинация за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи; други българи от години са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1886[4] | 1151[4] | 1215[4] | 1493[4] | 1749[4] | 1875[4] | 2052[4] | 2300[4] | 2600[4] | 3130 | 3234 | 3331 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.[6]
Акропол
[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в горната част на първия хълм на височина от 137 метра над древната Агора. Построена е от първите обитатели и в различни периоди е ремонтирана и укрепвана. Била е подсилена с мраморни стени и е последната защита в случай на нападение.
На втория връх се намира древният храм на Атина, датиращ от началото на V век пр. Хр.
На третия връх се намира светилището на Пан.[7]
Агора
[редактиране | редактиране на кода]Строителството ѝ започва през VІ век пр. Хр., но сградите в нея са предимно от периода IV–II век преди новата ера. Агората е представлявала правоъгълен площад, заобиколен от колони. Това е търговският, политически и религиозен център на острова. До него се е достигало през три врати. Пространството е включвало сгради с най-различно предназначение – храмове, паметници и статуи.[8]
В северната ѝ част са били разположени административни сгради. През І век сл. Хр. павирана улица свързва входа на Агората с пристанището. Многократно е разрушавана от чужди нашественици и е възстановявана. През V век с материали от Агората е построена християнска базилика.
Агората на античния Тасос е открита по време на френски археологически разкопки през 1911 г. и в периода 1948 – 1955 г. Намерени са множество статуи, скулптури и надписи с голяма стойност, повечето от които днес са изложени в Лувъра в Париж.
Амфитеатър
[редактиране | редактиране на кода]Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е изградена с мраморна фасада, а театърът е посветен на бог Дионисий. През I век е използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е ремонтиран, а на зрителските места са гравирани имената на видни посетители. Събирал е около 2000 зрители.[9]
Първите разкопки са направени от френски археолози през 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената.
От 2015 г. амфитеатърът е затворен и се извършва неговата реставрация и консервация.
Калогерико
[редактиране | редактиране на кода]Историческа сграда, изпъкваща между другите сгради до древното пристанище на Тасос. Построена е в края на ХІХ век и днес в нея се организират различни изложби на гръцки и чуждестранни представители на изкуството.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тасос
Димитриос Хараламбидис (на гръцки: Δημήτριος Χαραλαμπίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Περιφέρεια Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης – Περιφερειακή Ενότητα Καβάλας Thassos – Destinations, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231103912/http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations, посетен на 31 декември 2014
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 258. (на македонска литературна норма)
- ↑ Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002, стр. 127.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Акропол, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Агора, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Амфитеатър, „Thassos-View“
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Калогерико, „Thassos-View“
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
| |||||||||||
| |||||||||||
