Камило Алонсо Вега
| Камило Алонсо Вега | |
| испански генерал | |
.jpg) Вега през 1960 г. | |
| Звание | генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1904 – 1959 |
| Служи на |  Кралство Испания (1904 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1936) Франкистка Испания (1936 – 1959) |
| Род войски | Испанска армия |
| Битки/войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Камило Алонсо Вега в Общомедия | |
Камило Алонсо Вега (на испански: Camilo Alonso Vega) е испански генерал от националистите по времето на Гражданската война в Испания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Приятел от детинство на Франсиско Франко, като капитан той влиза в Чуждестранния легион и се бие в Рифската война. Първоначално е назначен за командир на 9-та картечна рота на 3-ти бандеровски легион. По-късно е повишен в подполковник от испанската армия през 1935 г. и полковник през декември 1936 г.[1]
Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]
През юли 1936 г. Вега подкрепя държавния преврат от 17 юли и помага за завладяването на Витория-Гастейс, столицата на провинция Алава за бунтовниците.[2] През декември 1936 г. той ръководи отбраната на град Виляреал срещу настъпление на баските сили.[3] През март 1937 г. е назначен за командир на 4-та бригада на новоорганизираната наварска дивизия на Емилио Мола и ръководи тази бригада в Бискайската кампания[4] в битката при Брунете през юли 1937 г.[5] в битката при Сантандер през август и в Арагонската офанзива[6], а на 15 април превзема град Винарос, разрязвайки наполовина зоната, контролирана от републиканците.[7] По-късно ръководи дивизия в битката при Ебро.[8]
Франкистка Испания[редактиране | редактиране на кода]
След войната през януари 1940 г. Вега става заместник-секретар на Министерството на армията, което включва надзор на концентрационните лагери и по-късно ръководител на Гражданската гвардия (1943 – 1955 г.).[9] Министър на вътрешните работи на Франкистка Испания от 1956[10] до 1969 г.[11] Вега се пенсионира от армията през 1959 г., като въпреки това остава министър на вътрешните работи. Ръководи опозицията във франкисткото правителство срещу Закона за печата на Мануел Фрага. През 1969 г. Вега смазва университетските демонстрации, поради което е наречен от студентите Дон Камуло (портманто от неговото име и муле).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Datos biográficos del Capitán General Alonso Vega - Archivo Linz de la Transición española | Fundación Juan March
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.226
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p..525
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.228
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.691
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.781
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.327
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.817
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.405
- ↑ Preston, Paul. (1994). Franco. Fontana Press. London. p.740
- ↑ Preston, Paul. (1994). Franco. Fontana Press. London. p.746
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Camilo Alonso Vega в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |