Каролина фон Хоенцолерн-Зигмаринген
| Каролина фон Хоенцолерн-Зигмаринген | |
| принцеса от Хоенцолерн-Зигмаринген | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена |
дворец в Краухенвиз близо до Зигмаринген |
| Починала |
дворец Зигмаринген |
| Други титли | графиня на Хоенцолерн-Хехинген и Валдбург |
| Семейство | |
| Династия | Хоенцолерн |
| Баща | Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Майка | Мария Антуанет Мюра |
| Бракове | Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген Йохан Щегер фон Валдбург |
| Герб |  |
Анунциата Каролина Йоахима Антоанета Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Annunziata KAROLINE Joachime Antoinette Amalie von Hohenzollern-Sigmaringen; * 6 юни 1810 в дворец в Краухенвиз близо до Зигмаринген; † 21 юни 1885 в дворец Зигмаринген) е принцеса от Хоенцолерн-Зигмаринген и чрез женитби графиня на Хоенцолерн-Хехинген и Валдбург.
Тя е дъщеря на княз Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1785 – 1853) и съпругата му френската принцеса Мария Антуанет Мюра (1793 – 1847), дъщеря на Пиер Мюра (1748 – 1792) и Луиза (1762 – 1793). Майка ѝ е племенница на Жоашен Мюра (1767 – 1815), крал на Неапол (1808 – 1815), който е женен за Каролина Бонапарт, сестра на Наполеон I.[1]
Тя е сестра на Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1811 – 1885), последният княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (от 27 август 1848 до 7 декември 1849).
Тя умира на 21 юни 1885 г. на 75 години в дворец Зигмаринген.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Каролина фон Хоенцолерн-Зигмаринген се омъжва на 7 януари 1839 г. в Зигмаринген за граф Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген (* 3 ноември 1790, Раковник, Бохемия; † 14 декември 1847 в Пиещяни, Словакия), син на граф фелдмаршал Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген (1757 – 1844) и графиня Тереза фон Вилденщайн (1763 – 1835).[2] Те нямат деца.[3][4]
Каролина фон Хоенцолерн-Зигмаринген се омъжва втори път на 2 февруари 1850 г. в манастир Лихтентал за Йохан Щегер фон Валдбург (* 1822; † 4 април 1882). Те нямат деца.[5]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
- Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 222
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 156
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:124
- Detlev Schwennicke, Europaïsche Stammtafeln, Neue Folge, Band I.1 Tafel 124, Frankfurt am Main, 1998
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hohenzollern 9, genealogy.euweb.cz
- ↑ Karoline Prinzessin von Hohenzollern-Sigmaringen, thepeerage.com
- ↑ Princess Karoline von Hohenzollern-Sigmaringen[, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Waldburg family, genealogy.euweb.cz