Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген
| Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген Friedrich Franz Xaver von Hohenzollern-Hechingen | |
| принц на Хоенцолерн-Хехинген, бургграф на Нюрнберг, граф на Зигмаринген, генерал | |
 Принц Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Хехинген, Федерална република Германия |
| Религия | католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Франц Ксавер (Хоенцолерн-Хехинген) |
| Братя/сестри | Херман (Хоенцолерн-Хехинген) |
| Деца | Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген |
| Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген в Общомедия | |
Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген (на немски: Friedrich Franz Xaver von Hohenzollern-Hechingen; * 31 май 1757, дворец Геуле при Маастрихт; † 6 април 1844, Виена) е принц на Хоенцолерн-Хехинген, бургграф на Нюрнберг, граф на Зигмаринген, австрийски генерал, имперски и кралски фелдмаршал, рицар на златното руно, също таен съветник и кемерер.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на граф Франц Ксавер (1720 – 1765), австрийски фелдмаршал-лейтенант, и съпругата му графиня Анна фон Хоенсброех (1729 – 1798), дъщеря на граф Херман Ото фон и цу Хоенсброех. Внук е на императорския генерал-фелдмаршал граф Херман Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген (1665 – 1733).[1]
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
На 18 години Фридрих Франц Ксавер отива в холандската войска, след една година се мести в австрийската войска и участва в Баварската наследствена война от 1778/1779 г. Той става майор. През Турската война от 1787 до 1792 г. участва в обсадата на Белград. През 1792 г. става полковник-лейтенант, а през 1793 г. полковник.
Фридрих Франц Ксавер отива в Нидерландия и на 18 март 1793 г. е командир в битката при Неервинден. През 1796 г. той е генерал-майор и отива в Горна Италия. На 12 ноември 1796 г. той побеждава Наполеон Бонапарт в битката при Калдиеро. На 29 април 1797 г. получава за смелост „рицарския кръст на ордена Мария Терезия“.
След 1798 г. той получава командването на войските в Тревизо и Белуно и от 1799 г. също във Венето. На 24 май 1799 г. неговата войска прекратява обсадата на Милано. През 1799 г., след битката при Требия, той е повишен на фелдмаршал-лейтенант. Преместен е в Краков и през есента на 1804 г. става таен съветник. През 1809 г. той е командващ генерал на II. корб на Долен Дунав и марширува в Кралство Бавария, на 31 юли 1809 г. става генерал на кавалерията. След загуба на битка той отново е преместен в управлението на Галиция.
През Освободителните войни 1814/1815 г. той е командир на втория германски военен корпус за Баден, Вюртемберг и Швейцария. Последната му битка е обсадата на Страсбург през 1815 г.
След това той е командващ генерал в Грац и през 1825 г. става президент на дворцовия военен съвет. През 1826 г. става рицар на Златното руно. На 18 септември 1830 г. става австрийски фелдмаршал и се отказва от службата президент.
Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген умира на 86 години на 6 април 1844 г. във Виена.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген се жени на 22 януари 1787 г. в Калсдорф при Грац за графиня Мария Тереза фон Вилденщайн (* 23 юни 1763, Грац; † 16 ноември 1835, Виена), дъщеря на Йохан Кристоф фон Вилденщайн (* 6 март 1732) и графиня Анна Терезия фон Щубенберг (* 8 декември 1736; † 1 юли 1763). Те имат децата:[2][3][4]
- Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген (* 3 ноември 1790, Раковник, Бохемия; † 14 декември 1847, Пиещяни, Словакия), женен на 7 януари 1839 г. в Зигмаринген за принцеса Каролина фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 6 юни 1810; † 21 юни 1885)
- Юлия Фридерика (* 27 май 1792, Брандис над Лабем (Брандайз); † 1 юли 1864, Иленау)
- Фридрих Адалберт (* 18 май 1793, Прага; † 10 октомври 1819, Виена)
- Йозефина Фридерика (* 7 юли 1795; † 24 януари 1878, Опава/Тропау), омъжена 1826 г. за граф Феликс Фетер фон дер Лилие († 16 маи 1853)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Karl von Smola: Das Leben des Feldmarschalls Prinzen Friedrich Franz Xavier zu Hohenzollern. Verlag Schaumburg, Wien 1845.
- Constantin von Wurzbach: Hohenzollern-Hechingen, Friedrich Franz Xaver Prinz von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 211 – 216 (Digitalisat).
- Wilhelm Edler von Janko: Hohenzollern-Hechingen, Franz Xaver Prinz von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 701.
- Hohenzollern-Hechingen Friedrich Franz Xaver Prinz zu. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 2, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1959, S. 397 f. (Direktlinks auf S. 397, S. 398).
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 137
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 154
- Detlev Schwennicke, Europaïsche Stammtafeln, Neue Folge, Band I.1 Tafel 121, Frankfurt am Main, 1998
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Friedrich Franz Xaver Joseph, Graf von Hohenzollern-Hechingen, geneall.net
- ↑ Hohenzollern 9, genealogy.euweb.cz
- ↑ Friedrich! Franz Xaver Joseph Graf v.Hohenzollern-Hechingen, ww-person.com
- ↑ Graf Franz von Hohenzollern-Hechingen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Biographie in: Der Militär-maria-theresien-orden und seine Mitglieder
- Stammbaum, genealogy.euweb.cz
- Biographie, napoleon-online.de.
- Friedrich F. X. Hohenzollern by Digby Smith, compiled by Leopold Kudrna
- Battle of Magnano by J. Rickard
- Grafen von Hohenzollern-Hechingen, geneall.net