Катерина Перистери
| Катерина Перистери Κατερίνα Περιστέρη | |
 | |
| Родена |
1955 г.
|
|---|---|
| Учила в | Солунски университет Сорбона |
Катерина Перистери (на гръцки: Κατερίνα Περιστέρη) е гръцка археоложка и политик, изследователка на античния град Амфиполис.[1][2] Перистери е уредник на старините в областна единица Сяр.[3] Тя става широко известна като ръководител на разкопките в Амфиполската гробница от август 2014 година насетне, които дават особено важни находки.[4][5][6][7][8][9][10][11][12][13]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Перистери е родена в 1955 година в Кавала.[2] Учи в Солунския университет, в катедрата по история на изкуството и археология, където постъпва с държавна стипендия. Прави следдипломно обучение в Парижкия университет, в катедрата по археология, праистория, етнология и антропология, и в същото време посещава курсове по методология на разкопките в Практическото училище за висши изследвания. След това е научен сътрудник във Френския национален център за научни изследвания, базиран в Париж, и в Южна Франция в Изследователския институт за праистория на Изтока в Жале, Ардеш.[1]
След завършване на обучението си, тя работи като XIII ефория за праисторически и класически страни при разкопки на Тасос и във Френското археологическо училище в програма за запис и документация, както и в Археологическото дружество като научен сътрудник на Димитриос Лазаридис[14] в Древен Амфиполис при разкопки на северната стена и Античния мост, до постоянното ѝ назначаване, след писмен конкурс, в 1980 година в Гръцката археологическа служба.[1]
В 1980 година става постоянен археолог в Министерството на културата, първоначално в IX ефория за праисторически и класически старини на Тракия с разкопки в Древна Абдера, Марония и Месимврия - Зони, а в 1983 година продължава в IX ефория за праисторически и класически старини на Източна Македония, с разкопки в праисторическото селище Дикили Таш в Кавала, разкопки на Храма на Дионис в Горенци (Кали Вриси), Драмско, разкопки на Сандъкчифлишкото неолитно селище край Драма в сътрудничество със Солунския университет, разкопки на гробни могили от римско време в граничната зона на Борово (Потами), както и спасителни разкопки в Амфиполис.[1]
Тя отговаря за организацията и изложбената програма на Драмския археологически музей, който е открит в края на 1999 година и участва в проучването на разкопки на Тасос като отговорен археолог в сътрудничество с Френското археологическо училище на обекта Фари, както и при съставянето на археологическата карта на Тасос.[1]
Перистери поема поста директор на XXVIII ефория за праисторически и класически антики на Сяр, Централна Македония, от създаването ѝ в 2004 година.[3] Нейната дейност включва и разкопки в селището край Кешишлък (Неос Скопос), което след разкопките е идентифицирано като античния Берге, в Ески Хисар (Кастро Мавру Враху) край Валовища (Сидирокастро), където е разкрито Светилище на Нимфите, Аполон и Пан, както и в Древния Аргилос.[15] В 2007 година 400 елинистически и римски гробове са разкопани в Амфиполис при прокарване на пътя Сяр - Амфиполис, проведени са разкопки в архаичния некропол в района на хълма Каста, а след това от 2012 година е разкопана Амфиполската гробница.[1]
Разкопки в Амфиполската гробница[редактиране | редактиране на кода]
Катерина Перистери получава по-широка публичност като ръководител на разкопките на Амфиполската гробница. Разкопките започват през 60-те години на XX век от Димитриос Лазаридис на върха на хълма Каста, където са открити няколко гроба. В 2009 година разкопките са подновени под ръководството на Катерина Перистери, без никакви значими находки през първите три години след откриването на мраморното заграждение.[1] Представянето на разкопките на конференция в 2013 година обаче предизвиква интереса на пресата.[16] През август 2014 година е открит входът на гробницата от южната й страна и в същото време започнаха първите разкрития на находките. Открити са три камери и общо четири пространства, включително входа и стъпалата към вътрешността на гробницата. Мраморното ограждане на кръглата могила има периметър от 497 m и площта й съответства на около 20 декара, което като цяло я прави най-големият откриван някога в Гърция гробен паметник.[17]
Развитието на разкопките е предоставяно на редовни интервали от Министерството на културата чрез съобщения за пресата, но също и с интервюта на Катерина Перистери, заедно със служители на министерството.[18][19] По време на разкопките пресата отделя специално внимание на силното несъгласие на Перистери с мненията на други учени, че заграждението и гробницата са от римския период (I век пр. н. е.) и че не е македонска гробница (III век пр.н.е.) и съмненията, които първоначално са изразени, че заграждението не е гробищно.[20][21]
През септември 2015 година, при представянето на резултатите от проучванията, проведени от 2012 до 2014 година, Катерина Перистери и нейният партньор Михалис Лефандзис обявяват, че паметникът е построен по заповед на Александър III Македонски за Хефестион.[22]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
За работата си на 28 октомври 2014 година Перистери е удостоена с „Македонската награда“ за 2014 година от Фондация за Македонската награда.[1][23][24] В словото си при връчването на наградата тя благодари на всички органи, които подкрепят разкопките и в частност на Министерството на културата, като казва: „ Археологията винаги е магия и винаги е непознатото. Не знаем какво ще скрие и какво ще ни разкрие утрешният ден... винаги трябва да сме оптимисти, че ще намерим красиви неща".[1]
През ноември 2014 година е наградена от Регионалния съюз на общините на Централна Македония.[25][26]
През януари 2015 година Перистери е наградена и обявена за почетен гражданин на Сяр от Градския съвет.[27][28][29][30]
През ноември 2015 година е удостоена с международната награда „Халед ал-Асаад“ за археологическо откритие на събитие, проведено в антична Посейдония в Южна Италия от делегация на ЮНЕСКО.[31][32]
Критика[редактиране | редактиране на кода]
Археологическата общност[33][34][35] и медиите[35][36][37] от време на време остро критикуват Катерина Перистери и другите членове на координационния екип на Мнистерството - Лина Мендони и Анна Панайотареа по отношение на разкопките в Амфиполската гробница, с твърдението, че мащабът на публичността около откритието на сградата и честите новини и съобщения, които последват, са използвани за създаване на политически ползи на правителството на Антониос Самарас - който проявява личен интерес към случая и посещава обекта в началото на разкритията през август 2014 година.[36][37][38]
Отсъствието на Катерина Перистери от 28-ата среща на археологическия проект през март 2015 година в Солун поради ограниченото време за анализ на находките от края на разкопките, както тя обяви, и присъствието на нейния научен партньор на конференцията, който изрази оценки, които не са съгласни с предположенията на Перистери, дават още повече тласък и интензивност на критиките от археологическата общност.[39][40][41][42]
Всички горепосочени събития карат 231 личности на литературата и изкуството да подпишат съвместно изявление, в което искат край на атаките срещу Катерина Перистери.[43]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Участие в групови проекти:[44]
- Αρχαία θέατρα της Μακεδονίας, Εκδόσεις Διάζωμα, 2011
- Une carriere antique aux environs de Drama, Bulletin de correspondance hellénique. 130, no. 2, (2006): 665, 2006 [45]
- Η Δράμα και η περιοχή της, Δημοτική Επιχείρηση Κοινωνικής Πολιτιστικής και Τουριστικής Ανάπτυξης Δήμου Δράμας [εισήγηση], 2006
- Η Καβάλα και τα Βαλκάνια, Ιστορικό και Λογοτεχνικό Αρχείο Καβάλας [εισήγηση], 2004
- Η Δράμα και η περιοχή της, Δημοτική Επιχείρηση Κοινωνικής Πολιτιστικής και Τουριστικής Ανάπτυξης Δήμου Δράμας [εισήγηση], 2002
- Τουριστικός οδηγός Δήμου Προσοτσάνης, Δημοτική Επιχείρηση Τουριστικής Ανάπτυξης Σπηλαίου Πηγών Αγγίτη, 2002
- Recherches sur les amphores grecques / Amphores et timbres amphoriques d'Abdere[46], E.De Broccard, Παρίσι, 1986.[47]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Στην αρχαιολόγο Κατερίνα Περιστέρη το «Μακεδονικό Βραβείο 2014» - nerit.gr, 29.10.2014 (CC-BY-SA 3) // Архивиран от оригинала на 2014-10-31. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ а б Κατερίνα Περιστέρη: Ολα όσα δεν ξέρετε για την επικεφαλής αρχαιολόγο της Αμφίπολης // Protothema.gr. Посетен на 23 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б ΚΗ´ Εφορεία Προϊστορικών & Κλασικών Αρχαιοτήτων - ΥΠΠΟ // Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 2015-01-15.
- ↑ Κατερίνα Περιστέρη, η αρχαιολόγος «πίσω» από τον τάφο της αρχαίας Αμφίπολης - athensvoice.gr, 19.08.2014 // Архивиран от оригинала на 2014-12-23. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Η επίμονη αρχαιολόγος - ethnos.gr, 25.08.2014 // Архивиран от оригинала на 2014-08-29. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Κατερίνα Περιστέρη: Ολα όσα δεν ξέρετε για την επικεφαλής αρχαιολόγο της Αμφίπολης - protothema.gr, 31.10.2014
- ↑ Κατερίνα Περιστέρη: Η αρχαιολόγος και το αίνιγμα της Αμφίπολης - tovima.gr, 28.12.2014
- ↑ Δημοφιλέστερα πρόσωπα της χρονιάς: Πούτιν, Περιστέρη, Μέσι - ikypros.com / Κυπριακό Πρακτορείο Ειδήσεων, 13.01.2015
- ↑ Amphipolis' uniqueness, interview with Katerina Peristeri - NEOS KOSMOS - Zeta Karaspiliou, Melbourne, Australia - 2 Oct 2014
- ↑ Εντυπωσιακά νέα ευρήματα στην Αμφίπολη - skai.gr, 31.08.2014 // Архивиран от оригинала на 2014-09-02. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Παντερμαλής: Η Αμφίπολη εγείρει το παγκόσμιο ενδιαφέρον - news.gr, 30.09.2014
- ↑ Νέα εντυπωσιακά ευρήματα στο φως από την Αμφίπολη - megatv.com, 21.10.2014 // Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Top 10 Discoveries of 2014 - archaeology.org, 16.12.2014
- ↑ Η επίμονη αρχαιολόγος - ethnos.gr // Архивиран от оригинала на 2014-08-29. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Μυρτσιώτη, Γιώτα. Μία άγνωστη αρχαία πόλη ήρθε στο φως // Η Καθημερινή, 25 Φεβρουαρίου 2007. Посетен на 13 Ιανουαρίου 2015.
- ↑ Ένα λιοντάρι δείχνει τον τύμβο της Αμφίπολης. Αρχίζει σήμερα η νέα ανασκαφική έρευνα για την πλήρη αποκάλυψη του μνημείου, Το Βήμα, 01/09/2013
- ↑ Ο τύμβος της Αμφίπολης και το μυστικό των 2.500 ετών Архив на оригинала от 2014-08-18 в Wayback Machine., Έθνος, 15/8/2014
- ↑ ΥΠΠΟ δελτίο τύπου 12 Νοεμβρίου 2014 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Περιστέρη: «Όλα τα ενδεχόμενα ανοιχτά» για τον νεκρό της Αμφίπολης - alphatv.gr // Архивиран от оригинала на 2015-01-17. Посетен на 2015-01-08.
- ↑ Αμφίπολη: Διαφωνίες σε υψηλούς τόνους περί χρονολόγησης Архив на оригинала от 2014-09-26 в Wayback Machine., 25 Σεπτεμβρίου 2014, ΑΓΓΕΛΙΟΦΟΡΟΣ «Οξύνονται τα πνεύματα ανάμεσα στους αρχαιολόγους πάνω σε αυτό το θέμα, καθώς μετά την αγανακτισμένη απάντηση της αρχαιολόγου Κατερίνας Περιστέρη ...»
- ↑ Εμφύλιος αρχαιολόγων στον λόφο Καστά, Η Καθημερινή, 28.09.2014
- ↑ Περιστέρη: Το μνημείο της Αμφίπολης είναι του Ηφαιστίωνα // Πρώτο Θέμα, 30 Σεπτεμβρίου 2015.
- ↑ Απονομή του Μακεδονικού Βραβείου στην Αρχαιολόγο Κατερίνα Περιστέρη - e-drama.eu, 20.10.2014 // Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 2015-01-07.
- ↑ Η βράβευση της Κατερίνας Περιστέρη - thetoc.gr, 31.10.2014
- ↑ Βράβευση της Κ. Περιστέρη, από την Περιφερειακή Ένωση Δήμων Κεντρικής Μακεδονίας - naftemporiki.gr, 11.11.2014 // Архивиран от оригинала на 2014-12-25. Посетен на 2015-01-12.
- ↑ Οταν η Περιστέρη δεν σκάβει στην Αμφίπολη - thetoc.gr, 11.11.2014
- ↑ Επίτιμη δημότης Σερρών η αρχαιολόγος Κατερίνα Περιστέρη Архив на оригинала от 2015-08-14 в Wayback Machine., Η ΑΥΓΗ, 19.01.2015
- ↑ Την Κατερίνα Περιστέρη βραβεύει το Δημοτικό Συμβούλιο Σερρών - serrestv.gr, 11.11.2014 // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2015-01-12.
- ↑ Επίτιμη δημότης Σερρών η αρχαιολόγος Κατερίνα Περιστέρη - kathimerini.gr, 18.01.2015
- ↑ Απονομή μεταλλείου - Επίτιμη δημότης Σερρών η Κατερίνα Περιστέρη, ethnos.gr, 18.01.2015 // Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 2015-01-18.
- ↑ Αμφίπολη: Διεθνής διάκριση για την Κατερίνα Περιστέρη // Посетен на 2015-11-04.
- ↑ Η Κ.Περιστέρη βραβεύθηκε για την ανασκαφή της Αμφίπολης // Посетен на 2015-11-04.
- ↑ Αιχμές Ξυδάκη για πολιτική εκμετάλλευση της Αμφίπολης - news247.gr, 28.01.2015 // Архивиран от оригинала на 2015-01-31. Посетен на 2015-03-09.
- ↑ «Ο λέων της Αμφίπολης δεν ήταν ποτέ στην κορυφή του λόφου Καστά» - voria.gr, 04.03.2015
- ↑ Όλγα Παλαγγιά: Ο τάφος δεν είναι ελληνικός – Παίζεται πολιτικό παιχνίδι - neotera.gr, 24.09.2014 // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-03-09.
- ↑ Ζει ο βασιλιάς Αλέξανδρος; -Ρώτα τον εισαγγελέα - thepressproject.gr, 8.3.2015
- ↑ USA Today: Η πολιτική «εκμετάλλευση» της ανασκαφής στην Αμφίπολη - thetoc.gr, 29.09.2014
- ↑ Η κυβέρνηση μετέτρεψε τον τάφο της Αμφίπολης σε ριάλιτι - tvxs.gr, 03.09.2014
- ↑ Ο πόλεμος των αρχαιολόγων για την Αμφίπολη - thetoc.gr, 07.03.2015
- ↑ Κατολισθήσεις και «ρωγμές» στην Αμφίπολη - ethnos.gr, 08.03.2015 // Архивиран от оригинала на 2015-03-09. Посетен на 2015-03-09.
- ↑ Ομιλία - ανατροπή για όσα ξέραμε ώς τώρα σχετικά με την Αμφίπολη - in.gr, 07.03.2015
- ↑ Η Αμφίπολη στο επίκεντρο συζήτησης στο Σύλλογο Ελλήνων Αρχαιολόγων - archaiologia.gr, 05.03.2015
- ↑ 231 προσωπικότητες στηρίζουν την Κατερίνα Περιστέρη |thetoc.gr // Посетен на 2015-11-04.
- ↑ Περιστέρη, Αικατερίνη - biblionet.gr
- ↑ Une carriere antique aux environs de Drama - worldcat.org
- ↑ (Κείμενο) Péristéri, Katérina - Amphores et timbres amphoriques d'Abdere, Γαλλική Σχολή Αθηνών
- ↑ Recherches sur les amphores grecques - Worldcat
|
