Кил (корабоплаване)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кил.

Килът е голяма греда, около която се изгражда корпусът на един кораб. Килът минава в средата на кораба от носа до кърмата и служи за фундамент на структурата на кораба. Той е много важен елемент за якостта на корпуса и може да се сравни с основите на една сграда. Килът обикновено е първата част от корпуса на един кораб, която се изгражда. Полагането на кила е значително събитие и често се отбелязва с церемония. В някои езици изразът „полагам кила“ е идиоматичен и означава започването на някакво важно начинание. Друг идиоматичен израз е пожеланието „Седем фута под кила“, т.е. да избегнеш подводни скали.

Освен носеща, килът има и хидродинамична функция. Той е част от кораба, предназначена да се съпротивлява на дрейфа — страничното отместване на кораба под влияние на вятъра. Той служи и като противотежест, съпротивляваща се на страничното накланяне на кораба.

При страничен или почти насрещен вятър корабът се премества в странична посока. С помощта на кила страничните сили се компенсират и се преобразуват в движение напред.

Киловете имат различни форми и се изработват от различни материали. При повечето лодки той представлява една дебела извита греда в най-ниската част на плавателния съд. При много яхти се използва кил с противотежест или хоризонтално крило. При големите стари кораби килът често е просто килна греда — дебела дървена греда, която изпълнява ролята на кил поради тежестта и голямата си дължина. В яхто- и корабостроенето се използва и фалшкил — обикновено метална облицовка на основния кил, която го предпазва от удар. Фалшкилът се изработва от тежки метали — чугун, олово и др. и се състои от съставни части за по-лесна смяна.

Платноходните съдове, които нямат кил, често имат един или два шверта.