Кинетоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кинетозата (на гръцки: kynesis – движение) има различни синоними: прилошаване при пътуване, неразположение по време на пътуване, болест на пътуването, дискомфорт при пътуване, морска болест, самолетна болест и др.

Податливи са предимно жените

Класификация[редактиране | edit source]

Често я наричат болест, но преобладаващото мнение е, че това е остра защитно-приспособителна реакция на организма към резките изменения на позицията на тялото спрямо околната среда, свързани предимно с придвижването и ускорението.

Сред специалистите и досега няма единно мнение дали това е заболяване и има ли патологичен смисъл или е нормална, макар и понякога доста болезнена реакция на организма, свързана с неравномерното движение и ускорението. Но понеже много голяма част от човечеството – в по-малка или по-голяма степен – страда от дискомфорт при пътуване, надделява мнението, че става въпрос за естествена реакция.

Симптоми[редактиране | edit source]

Най-обичайните и най-явни симптоми на това пътно неразположение са добре познати на всички, които са ги изпитвали:

  • Прилошаване
  • Повишено слюноотделяне
  • Гадене
  • Повръщане
  • Пребледняване на лицето
  • Изпотяване със студена пот
  • Световъртеж
  • Главоболие
  • Потиснатост
  • Обща отпадналост
  • Сънливост
  • Повишена чувствителност към миризми и задушни помещения

При някои хора симптомите се проявяват след известно време на пътуване, при други – още в момента, в който усетят миризмата на превозното средство, у трети – само при определени ситуации – множество завои по пътя, голямо вълнение в морето, силна турбуленция в небето, рязко ускорение и спиране, и др.

На практика специалистите различават няколко форми на клинически прояви на кинетозата: нервна, стомашно-чревна, сърдечно-съдова и смесена.

Първата форма – нервната, – се проявява със симптоми като виене на свят, тежест в главата, слабост, потиснатост, сънливост, липса на координация на движенията. Те са най-първо проявяващите се и най-често срещани симптоми.

Втората форма – стомашно-чревната, – се проявява с промяна на вкуса в устата, гадене, повишена чувствителност към миризмите. Това са най-неприятните и най-остри симптоми на пътното неразположение.

Третата форма – сърдечно-съдовата, – се изявява в нарушаване на сърдечния ритъм: в началото може да се повиши пулсът и артериалното налягане, в последствие да се снижи като дишането става повърхностно. За хора, страдащи от заболявания на сърдечно-съдовата система, кинетозата съвсем не е безопасна и не се заключава в няколко неприятни симптома.

Най-често срещана е смесената форма, за която са характерни всевъзможни разнообразни съчетания на проявленията и симптомите.

Причини[редактиране | edit source]

В организма съществува сложна система за диагностика на положението на тялото и неговите части в пространството. В мозъка постъпват множество сигнали от рецепторите на вестибуларния апарат, от зрителните органи, от мускулите, ставите, сухожилията, кожата, коремната кухина, с помощта на които мозъкът контролира поведението, удържа тялото в равновесие и координира движенията.

Когато индивидът попадне в необичайни условия, мозъкът не винаги "знае", не винаги има "програма" как да реагира в подобни случаи. Най-типичен пример за "необичайни условия" са високите скорости, големите ускорения, въртеливото движение, рязкото изкачване на голяма височина и др. В естествени природни условия човек почти не се сблъсква с подобни ситуации. Но съвременния начин и темп на живот налагат все по-често да използват допълнителни изкуствени средства за придвижване – не ръцете и краката, а високоскоростни транспортни средства, при които праволинейните и радиални ускорения достигат средно 1–2 g. и повече.

Използването на допълнителни средства за придвижване води до разнопосочност на сигналите, които постъпват в мозъка. Вестибуларният апарат (органът на равновесието, разположен полуокръжните канали във вътрешното ухо) подава сигнали за изменение на положението, очите също може да регистрират промяна на обстановката, но рецепторите на мускулите, ставите и сухожилията отчитат, че са в покой, защото самият човек не се движи. Най-характерни примери за това са корабите и автомобилите, които се люшкат по вълните или лашкат по завоите, с което се дразнят рецепторите на вестибуларния апарат, но тялото, опуснато върху седалката, регистрира състояние на покой. Очите също могат да засичат изменения в обстановката, ако гледат през прозорците на колата, но може и да не го правят, ако човек е затворен в каюта. Мозъкът не знае как да реагира на подобен разнобой в постъпващата при него информация и се опитва да създава неприятни усещания, за да накара индивида по някакъв начин да се махне, да излезе от нетипичната "объркваща" ситуация. Донякъде това обяснява и факта, че след като човек напусне транспортното средство, симптомите много скоро изчезват.

С изучаването на кинетозата се занимават основно специалистите невропатолози. Именно те наблюдават симптомите и изследват причините за нейното появяване.

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространението на кинетозата е голямо, но няма единни или дори сходни статистически данни по този въпрос. Всичко зависи от това кои симптоми и с каква сила на проявление се вземат като основа за квалифициране на даден индивид като страдащ или нестрадащ от кинетоза. Различните източници дават данни от 10% до 70% разпространение сред населението на земята.

Поради своя характер тя се проявява най-често при децата от 2 до 12 годишна възраст, при които вестибуларният апарат все още не е укрепнал и се влияе силно от околната среда. Среща се по-често при момичетата, отколкото при момчетата, поради по-голямата чувствителност на сетивата им. Родителите доста успешно се възползват от несъвършенствата на вестибуларния апарат при малките деца. Люлеейки ги, те предизвикват появата на един от най-приятните симптоми – сънливостта – и така ги приспиват по-бързо.

У хората, сред които това неразположение се запазва и в зряла възраст, многократно повече преобладават жените, отколкото мъжете. При това при жените то се влияе силно от промяната в ендокринната им система. Затова особено чувствителни и възбудими по време на път са бременните жени.

Неразположението се среща по-често при страдащите от някои видове заболявания – например от заболявания на сърдечносъдовата система, от мигрена, от инфекциозни заболявания, лица с неуравновесена нервна система и др.

Известно е дори, че опитни моряци, летци и професионални шофьори също понякога проявяват симптоми на кинетоза. При тях това са единични редки инциденти, но въпреки всичко и те не са застраховани. В новооткрити писма и документи, свързани с адмирал Нелсън, нееднократно се споменава фактът, че той самият е страдал от морска болест и се е борил с този проблем до края на живота си.

Руските учени споменават случаи, когато симптомите се проявяват и при космонавти. В условията на безтегловност пристъпи на кинетоза могат да възникнат дори при по-рязко завъртане на главата.

Това пътно-транспортно неразположение засяга не само хората, но особено силно влияе на животните. Забелязано е първоначално при домашните любимци – кучета и котки, – чиито собственици ги вземат със себе си на път. Но впоследствие е наблюдавано и при по-едри животни, превозвани с транспортни средства – крави, коне и др. Кинетозата влияе дори и на рибите. При това в повечето случаи животните понасят пътя много по-тежко от хората. Затова много често се препоръчва преди домашните любимци да се вземат на дълъг път, да се посети ветеринарен лекар и да им се предпишат препарати, които потискат най-явните симптоми.

Видове транспорт[редактиране | edit source]

Най-чести са оплакванията при морския и автомобилния транспорт. Най-силно се проявяват симптомите при пътуване с малки лодки при силно вълнение, а сравнително най-рядко – при пътуване с влак и в превозни средства, теглени или носени от животни. При въздушния транспорт пътното неразположение често се комбинира с други видове неразположение: височинна болест, страх от затворени помещения, метеоризъм и др.

Понеже симптомите на кинетозата се проявяват най-често и у най-много хора, използващи морския транспорт, затова се е обособил самостоятелен термин – морска болест, която всъщност не е болест, а разновидност на кинетозата.

При различните хора симптомите се проявяват по различен начин и с различна сила в зависимост от вида транспорт. При някои се появяват само при плаване, при други – само при автомобилен превоз, при трети – от всички видове транспорт. Има хора – особено се отнася за децата, – на които им прилошава дори от увеселителните атракциони – от люлките, влакчетата, а най-вече от въртележките. На децата може да им приложшее и когато се въртят около собствената си ос.

Лечение[редактиране | edit source]

Радикално лечение на кинетозата няма. Понеже това е естествена защитна реакция на организма, не е разумно да се търси начин за нейното изкореняване.

Най-практично и приложимо е да се потискат острите и неприятни симптоми. За тази цел се използват:

  • различни лекарства – повечето от които обаче предизвикват сънливост, така че трябва да се избягват от хора, които ще сядат зад волана;
  • хомеопатични средства;
  • акупунктурни масажи в определени точки;
  • подходящ хранителен режим преди път;
  • подходящо настаняване в превозното средство – на места, които са най-стабилни, и ако може – в легнало положение;
  • дрямка по време на пътуване;
  • тренировки.

За хора, при които симптомите са особено трудно поносими, се препоръчват различни тренировки, които да укрепят вестибуларния апарат и да намалят силата на неприятните усещания. Но дори и с тренировки тези усещания не могат да бъдат напълно предотвратени.

За летци, космонавти, които ще понасят многократни и силни ускорения в професионалната си дейност, също се прилагат специално разработени тренировки, които допълнително укрепват тяхната устойчивост и противодействие на проявите на кинетозата.

Външни връзки[редактиране | edit source]