Клеофа Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Клеофа Малатеста (още Клеофе и Клеопа, ум. 1433 в Мистра, Гърция) е италианска принцеса и деспина на Морея, съпруга на деспот Теодор II Палеолог, брат на последния византийски император Константин XI Палеолог.

Клеофа е дъщеря на Малатеста I, граф на Песаро, и Изабела Гонзага.[1] Клеофа се омъжва за деспот Теодор II Палеолог на 21 януари 1421 в Мистра.[2][3] Бракът е уреден от вуйчо й, папа Мартин V, който се надявал да постигне съюз между Запада и Православния свят, насочен срещу османските турци. На 20 април 1420 г. Клеофа напуска Италия[4], потегляйки от Фано за Константинопол.[5] Заедно с Клеофа към Константинопол потегля и София Монфератска, която щяла да се омъжена за император Йоан VIII Палеолог, брат на Теодор II. По случай сватбата ренесансовият композитор Гийом Дюфе съчинява празничния мотет "Vasilissa ergo gaude" (Радвай се, Кралице, използвайки гръцката дума василиса), а фламандецът Хуго дьо Лантинс пише баладата Tra quante regione.[6]

Клеофа се установява в резиденцията на съпруга си в Мистра - една от последните византийски крепости в Пелопонес. След известно упорство и против волята на вуйчо й, Клеофа приема правослявието под натиска на православното й обкръжение.

Клеофа Малатеста и Теодор II Палеолог имат една дъщеря - Елена Палеологина, която се омъжва за кипърския крал Йоан II.

Клеофа Малатеста умира през 1433 г. Смъртта й е отбелязана в речите на кардинал Василий Висарион и в една възхвала от гръцкия неоплатоник Гемист Плитон.

През 20 век. в двора на църквата в Мистра е открит гроб на знатна жена от 15 в., облечена с аристократична западна одежда. Съществува мнение, че това е гробът на Клеофа Малатеста.

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Prosopographische Lexikon der Palaiologenzeit, vol. IX, n 21395.
  2. Leofranc Holford-Strevens, "Du Fay the Poet? Problems in the Texts of His Motets", Early Music History, Vol. 16, (1997), p. 102.
  3. Heinrich Besseler, "Neue Dokumente zum Leben und Schaffen Dufays", Archiv für Musikwissenschaft, 9. Jahrg., H. 3./4. (1952), p. 161.
  4. Review by Jaap van Benthem, Reviewed work: Dufay by David Fallows, in Tijdschrift van de Vereniging voor Nederlandse Muziekgeschiedenis, D. 33ste, Afl. 1ste/2de (1983), p. 111.
  5. Alejandro Enrique Planchart, "The Early Career of Guillaume Du Fay", Journal of the American Musicological Society, Vol. 46, No. 3 (Autumn, 1993), p. 341.
  6. J. Michael Allsen, "Intertextuality and Compositional Process in Two Cantilena Motets by Hugo de Lantins", The Journal of Musicology, Vol. 11, No. 2 (Spring, 1993), p. 176, footnote 6.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cleofa Malatesta“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.