Константин Анастасов (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Анастасов
зограф
Роден
Починал
Стенописно изображение на Свети Методий от църквата „Възнесение Господне“ в Тополчани, 1869 г.

Константин Анастасов е даровит възрожденски зограф от Македония, работил във втората половина на XIX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в битолското влашко село Магарево в семейството на Анастас Зограф. Константин има сходен иконографски почерк с този на баща си.[2]

Дело на Константин Зограф е иконата на Света Богородица с 24 сцени от житието ѝ от „Успение Богородично“ от манастира Трескавец, датирана 1864 г. при игумена Христо. Иконата е изпълнена със съвършена техника, с много добър колорит, а движенията са свободни е естествени. Гръцкият надпис гласи: „Δια χειρός Κωνσταντίνου Αναστασιου ζωγραφου εκ Μεγαροβου ἐν ἔτει 1864. Διά τό Τρέσκαβετς Ἠγουμένοντος τού κ παπά Χρίστου πρός κοινήν δεησιν.“.[1] Това е единственият пример на подписана от него икона. Икони от Константин Анастасов има в много църкви във Велушина.[2]

В 1869 година заедно с брат си Димитър Константин Зограф изписва църквата „Възнесение Господне“ в Тополчани.[3]

Отново заедно с брат си Димитър изписва по-голямата част от престолните икони, както и иконостасния кръст във Велушинския манастир „Свети Георги“. Тяхно дело са и медальоните с изображение на Благовещение върху царските двери, които са и резбовани.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 277.
  2. а б Палигора, Ристо. Икони од Велушина XVII - XIX век // Museikon (1). Alba Iulia, Muzeul Național al Unirii, 2017. ISSN 2601-2200. с. 195. (на румънски)
  3. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 293.
  4. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 31. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.