Крадецът на праскови (повест)
Тази статия е за повестта Крадецът на праскови. За филма вижте Крадецът на праскови.
| „Крадецът на праскови“ | |
| Автор | Емилиян Станев |
|---|---|
| Първо издание | 1948 г. България |
| Издателство | Народна култура |
| Оригинален език | български |
| Жанр | реализъм |
| Вид | повест |
„Крадецът на праскови“ е повест от българския писател Емилиян Станев.
Творбата за пръв път е отпечатана (заедно с „В тиха вечер“) през 1948 г. Според анкетите на Иван Сарандев и Ганка Найденова идеята за творбата се заражда през 1936 или 1938 г., а повестта е написана през 1948 г.
Тя е история, в която се противопоставят времето на война, печал и нечовечност със стремежа към свобода, чиста любов и щастие, разкрити в лицето на Елисавета.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станев, Е. Крадецът на праскови, Български писател, София, 1987.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Крадецът на праскови“ на сайта
„Моята библиотека“
- Критика
- Дияна Боева, „Екзистенциалната дилема на „бунта“ в „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев“, електронно списание LiterNet, 19 декември 2001, № 12 (25)
- Дияна Боева, „Емилиян Станев: „Крадецът на праскови“ – от Сътворението до Апокалипсиса“, електронно списание LiterNet, 28 януари 2002, № 1 (26)
- Владимир Донев, „Гледните точки на разказвача в повестта „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев“, електронно списание LiterNet, 27 юни 2005, № 6 (67)
- Николай Метев, „Да живееш между три войни (Личната човешка история и националната история в повестта „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев)“, електронна публикация в Литературен клуб, 6 март 2009