Красимир Желязков

Красимир Желязков
	Красимир Желязков
Националност	България
Работил	преводач

Красимир Желязков е български преводач от английски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Томас Харди, „Далече от безумната тълпа“. Превод от английски Красимир Желязков. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983.
Джеймс Джоунс, „Повикай ме“. Превод от английски Красимир Желязков. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985.
Томас Пинчън, „Обявяването на серия N 49“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Народна култура, 1990, 172 с.
Хенри Милър, „Тропика на Рака“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Петриков, 1994, 172 с.
Норман Мейлър, „Американска мечта“. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Зебра, 2001.
Хенри Милър, „Черна пролет“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Фама, 2007.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Вестникарска група България, 2009.^[1]
Владимир Набоков, „Знак за незаконороденост“. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Фама, 2009, 256 с.
Хенри Милър, „Спокойни дни в Клиши“. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Фама, 2012 с.
Джеръм К. Джеръм, „Празни мисли на един празен човек“. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Фама, 2012 с.
Елиф Батуман, „Изстъпления/Приключения с руските книги и с хората, които ги четат“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Сиела, 2013, 308 с.
Себастиан Фолкс, „Джийвс и сватбените камбани“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Сиела, 2015.
Алис Мънро, „Само живот“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Сиела, 2015, 316 с.^[2]^[3]
Лорънс Рийс, „Тайните на Втората световна война“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Сиела, 2020.
Томас Пинчън, „V.“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Моята библиотека, 2020.
Томас Пинчън, „Гравитационна дъга“. Превод от английски Красимир Желязков. София: Моята библиотека, 2020.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Магдалена Христова, „Рецепция на романа „Портретът на Дориан Грей“, Passbyhere.
↑ Алис Мънро, „Чак до Япония“ (откъс от „Само живот“), Портал за култура, изкуство и общество, 7 февруари 2015.
↑ Ангел Игов, „Обречени на живота си“, рец. във в-к „Култура“, бр. 16 (3073), 24 април 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Магдалена Христова, „Рецепция на романа „Портретът на Дориан Грей“, Passbyhere.

[2] Алис Мънро, „Чак до Япония“ (откъс от „Само живот“), Портал за култура, изкуство и общество, 7 февруари 2015.

[3] Ангел Игов, „Обречени на живота си“, рец. във в-к „Култура“, бр. 16 (3073), 24 април 2015.

[1]

[2]

[3]