Кристиан Барнард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристиан Барнард
южноафрикански хирург
Роден: 8 ноември 1922
Бофорт, ЮАР
Починал: 2 септември 2001
Пафос, Кипър

Кристиан Барнард Неедлинг (на африкаанс Christiaan Barnard) - лекар, световноизвестен сърдечен хирург, На 3 декември 1967 г. в операционна зала на клиниката "Гроте Шур" (Кейптаун, Република Южна Африка) извършва първата в света трансплантация на човешко сърце .

Ранни години[редактиране | edit source]

Кристиан Барнард е роден в малкото, градче Бофорт Уест в провинция Западен Кейп,Република Южна Африка на 8 ноември 1922 година. Баща му Адам Барнард е пастор в църква,а майка му Мария свири на църковен орган. Кристиан е едно от петте момчета. Един от братята му, Авраам починал на пет годишна възраст от сърдечно-съдово заболяване. Това може би е причината за професионалния избор на Барнард. Много години по-късно малкият му брат Мариус ще бъде назначен за негова дясна ръка в департамента по кардиохирургия в университета в Кейптаун.

През 1940 г Барнард завършва гимназията в Бофорт Уест и отива да учи медицина в Университета на Кейптаун.Става бакалавър по медицина през 1946 г.

Кариера[редактиране | edit source]

Започва професионалната си кариера като стажант в клиниката „Гроте Шур” в Кейптаун. Жени се за медицинската сестра Aletta Louw през 1948 г. и имат две деца, Андре и Deirdre. След брака се премества в живописния град Серес, в Западен Кейп на 150км от Кейптаун, където работи като общопрактикуващ лекар до 1951 година.

Завръща се в Кейптаун през 1951 г. и работи в болницата „Гроте Шур”. През 1953 г. получава степен магистър по медицина (MMed) от Университета в Кейптаун. Започва научна работа и разработва нови методи за лечение на възпаление на мозъка, менингите и чревни заболявания. През годината получава докторска степен по медицина от същия университет за дисертацията си "Лечението на туберкулозен менингит".

През 1956 г. получава двегодишна стипендия за специализация по хирургия в Университета на Минесота, Минеаполис, САЩ. Там се запознава с Норман Shumway, който направи много от водещите научни изследвания, довели до първата човешка трансплантация на сърце. През 1958 г. д-р Барнард получава магистърска степен по хирургия за своя труд, озаглавен "За аортната клапа - проблеми в производството и тестването на протезни клапи". През същата година е удостоен за доктор за неговата дисертация, озаглавена "За етиологията на вродената чревна атрезия". Барнард описва двете години, които той прекарва в САЩ като "най-интересните в живота ми." В Минеаполис той получава хирургическо обучение за операции на открито сърце. При професор Кларънс Уолтън Lillehei се запознава с най-новите техники на все още експерименталната сърдечна трансплантация. Като подарък от американските колеги, получава апарат сърце-бял дроб, който взема със себе си през 1958 г. в Южна Африка.

При завръщането си в Южна Африка през 1958 г. Барнард е назначен за кардиохирург в болницата „Гроте Шур”, в отделението по сърдечна хирургия. Там извършва около хиляда сърдечни операции с различни техники. Става преподавател и директор на хирургичните изследвания в университета в Кейптаун. Три години по-късно той е назначен за началник на отделението по кардиохирургия и преподава в университета в Кейптаун. Издига се до позицията на доцент в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1962 г. По-малкият му брат Мариус, който също учи медицина, в крайна сметка става дясната ръка на Барнард в катедрата по кардиохирургия. С течение на времето, Барнард става един блестящ хирург с голям принос за лечението на сърдечните заболявания, като например тетралогията на Fallot и аномалията на Ebstein. Назначен е за професор по хирургия в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1972 година. През 1983 г. трябва да се откаже от операциите, защото страда от артрит и ръцете му са особено засегнати. Подава оставка като ръководител на клиниката по гръдна хирургия (считано от 31.12.1983 г.).Обявен е за почетен професор през 1984 година. Той прекарва две години в Института по трансплантации в Оклахома, САЩ, и в допълнение като консултант на различни институции.

Първата трансплантация на сърце[редактиране | edit source]

След първата успешна трансплантация на бъбрек през 1953 г., в Съединените щати, Барнард извършва първата трансплантация на бъбрек в Южна Африка през 1959 година.Барнард експериментира в продължение на няколко години с животински трансплантации на сърце. На повече от 50 кучета са трансплантирани сърца.Барнард имал пациенти готови да се подложат на тая операция, но той и медицинският му екип се нуждаят от подходящ донор. На 2 декември при пътно произшествие докато пресича улица в Кейпраун загива 25-годишната Денис Дарвал. След разговор с баща и е получено съгласието му за донорство.

В нощта на 3 декември 1967 г., професор Барнард извършва първата в света трансплантация на сърце на човек в операционната зала на болницата „Гроте Шур” в Кейптаун. Операцията продължава девет часа.Участва екип от 30 души.Професорът е подпомаган от брат си Мариус Барнард.Пациентът е Луис Вашкански,54-годишен търговец страдащ от диабет и неизлечима болест на сърцето. Вашкански е пред дилемата-да очаква сигурна смърт или да рискува трансплантация с 80% шанс за оцеляване. Той избира операцията. Както Барнард по-късно пише"За един умиращ човек не е трудно решение, защото той знае, че е в края. Ако един лъв ви преследва на брега на река пълна с крокодили, ще скочите във водата убеден,че имате шанс да преплувате от другата страна."

Двадесет години по-късно, д-р Мариус Барнард разказва: "Крис стоя там известно време, гледа, а след това отстъпи назад и каза:" То работи. " След събуждането си Вашкански заявява, че се чувства много по-добре с новото сърце. Трансплантацията е успешна и предизвиква световна сензация. Барнард става световна суперзвезда за една нощ.Приветстван е по целия свят за дръзкото му постижение. Той е доста фотогеничен и се радва на вниманието на медиите след операцията. "В събота аз бях един неизвестен хирург в Южна Африка. В понеделник вече бях световноизвестен." -така си припомня събитията от декември 1967 година.

След седмица в която състоянието на Вашкански изглежда добре,на 9 декември белите му кръвни клетки намаляват.На 15-и декември е поставена диагноза: двустранна пневмония, предизвикана от имуносупресивните лекарства, които пациентът е приемал. Между 16-ти и 20-ти декември положението на Вашкански става сериозно,а пневмонията нелечима.През нощта на 21-ви декември 1967 година Вашкански умира, осемнадесет дни след трансплантацията. Въпреки че първият пациент оцелява само за малко повече от 2 седмици, Барнард не може да бъде възпрян и решава да продължи дейността си.

Втората и останалите[редактиране | edit source]

На 2 януари 1968 г. професор Барнард извършва втората сърдечна трансплантация, която е с по-голям успех.Пациентът е 50-годишният зъболекар Филип Блайберг. Донор на сърцето е Клайв Хаупт, млад мъж починал от тежък субарахноидален мозъчен кръвоизлив. Филип Блайберг живее 563 дни след операцията (около 1 година и 5 месеца). По време на рехабилитацията написва книга („С поглед към сърцето ми”), той е първият човек в света, който е държал в ръце собственото си сърце. Дороти Фишер получава ново сърце през 1969 г. и стана първият чернокож реципиент. Тя живее в продължение на 12 години и 6 месеца след трансплантацията. Дирк ван Цил, който получи ново сърце през 1971 г., е най-дълго живелият, преживял повече от 23 години.

През 1968 г., годината след двете операции на Барнард са извършени 107 трансплантации от 64 хирургически екипа в 24 страни. Резултатите са предсказуемо лоши. Операциите са извършени от зле обучени лекари, съчетаването на донорите и реципиентите е лошо. След 1968 операциите по трансплантация на сърце стават широко разпространени, въпреки че основен проблем е да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания орган и значителната токсичност на тогавашните известни и използвани лекарства-имуносупресанти (които всъщност са били едни цитотостатици). Пробивът е откриването на циклоспорина през 1974 година.

1974 г. Барнард лансира идеята за дублиращо сърце на човека,присадено в помощ на собственото болно сърце. Той продължава да извършва трансплантация на сърце, както и разработване на нови техники, включително трансплантация на сърце-бял дроб (1974) Проектира изкуствени клапи на сърцето и използване на сърца от маймуни. Извършва първата транспланатация от бабуин (вид маймуна) на човек,в отчаян опит да спаси от смърт 20-годишно момиче. Пациентката умира след 20 дни. Той ръководи първия "Piggyback" сърдечна трансплантация (хетеротопична трансплантация).

Барнард извършва десет трансплантации (1967 - 1973). Той е и първият извършил хетеротопична трансплантация на сърце. Операция, която той самият създаде. 49 последователни трансплантации на сърце (хетеротопични) са извършени в Кейптаун между 1975 и 1984 г.

В края на 1960-те и 1970-те год. много лекари,разочаровани от лошите резултати се отказват от сърдечната трансплантация. Барнард продължава до появата на циклоспорина, който помогна да се съживят операциите в целия свят. Той е и първият хирург опитал ксенотрансплантация.

Световна слава[редактиране | edit source]

Барнард става медийна звезда: лекции, интервюта и токшоута, аудиенция при папата, лично запознанство със София Лорен, любовна афера с Джина Лолобриджида, прием от американския президент Линдън Джонсън, Ролс Ройси, яхтени пътешествия, Студио 54 Ню Йорк, Монако и Грейс Кели, Париж, аудиенция при шаха на Иран, приятелство с Питър Селърс, автобиография, камери, клюки и вестникарски колони. Пътува много по света и се среща с известни личности,с принцове,царе и президенти.В своята автобиография "The Second Life" Барнард признава, че този начин на живот вреди на семейството му. Но професията и пациентите си, той не пренебрегна. Клиниката „Гроте Шур” се радва на световна репутация и привличането на международни пациенти. По-малко известен факт е, че лекува стотици пациенти без заплащане.

Семейство и личен живот[редактиране | edit source]

Първият брак на Барнард е с Гертруда Луи Алета, медицинска сестра за която се жени през 1948 г., докато практикува медицина в Серес. Двойката има две деца Deirdre (род. 1950 г.) и Андре (род. 1951 г.). Международната слава се отразява върху личния му живот и през 1969 г., Барнард и жена му се развеждат. През 1970 г. той се жени за богатата наследница Барбара Цьолнер, когато тя е на 19. Тя е дъщеря на немския милиардер Фредерик Цьолнер базиран в Йоханесбург, известен като "кралят на стоманата”. Имат двама сина: Фредерик (р. 1972 г.) и Кристиян младши (роден 1974 г.). Барбара е една красива жена и медиите я обожават - лицето и често краси първите страници на модните списания. Развежда се с нея през 1982 г. Барнард се жени за трети път през 1988 г. за доста по-младата Карин Зецкорн (22 г.). С която също имат две деца-син и дъщеря: Армин (роден 1990) и Лара (родени 1997 г.), но този последен брак също завършва с развод през 2000 г.

През есента на живота[редактиране | edit source]

Барнард подава оставка като ръководител на катедра "Гръдна и сърдечна хирургия” в Кейптаун през 1983 г. след напредналия ревматоиден артрит на ръцете, който му пречи да оперира. След това прекарва две години в Оклахома като учен-In-Residence в Института по трансплантации на САЩ, както и в качеството на консултант за други институции. По това време проявява голям интерес към изследванията на процесите на стареене при човека. В Оклахома се опитва да намери начин за забавянето на това стареене. Добрата му репутация,сериозно пострада през 1986 г., когато той лансира Glycel, скъп крем "против стареене" на кожата , чийто лиценз е отнет от Агенцията по храните и лекарствата на Съединените щати веднага след това. Като научен консултант на Clinique La Prairie, в Швейцария, прекарва времето си в практикуването на противоречивата "терапия за подмладяване" . По-късно изразява съжаление за продажбата на Glycel.

Барнард прекарва остатъка от живота си в Австрия,(където е установена фондацията „Кристиан Барнард” за подпомагане на деца в неравностойно положение по целия свят) и във фермата си в Бофорт Уест. Два дни преди смъртта си той е получил, според APA австрийско гражданство.

Кристиан Барнард почина през септември 2001 г., докато е на почивка в Пафос, Кипър. Отначало се твърдеше, че е получил сърдечен удар, но аутопсията е показала,че смъртта му е причинена от тежък астматичен пристъп. След кремацията на тялото,урната е пренесена в Южна Африка и погребана в Бофорт Уест.

Книги[редактиране | edit source]

Кристиан Барнард написа две автобиографии. Първата му книга "Един живот”, бе публикувана през 1969 г. и впоследствие е продавана по целия свят. Част от приходите са използвани за създаване на фонд „Крис Барнард” за научни изследвания в областта на сърдечно-съдовите заболявания и трансплантациите на сърце в Кейптаун. Втората му автобиография, „Вторият живот”, е публикувана през 1993 г., 8 год. преди смъртта му. Освен автобиографиите д-р Барнард също написва няколко книги:

  • Човек, сърдечна трансплантация. 1968
  • Един живот (Животът ми като лекар и човек). 1969
  • Сърце "Атака": Не трябва да умрат. 1971
  • Нежеланото. 1974
  • Южна Африка:дисекция. 1977
  • Най-доброто лекарство. 1979
  • Добър живот - добра смърт. 1980
  • Артрит. Ръководство как да живеем с артрит от Барнард. 1984
  • Вашето здраво сърце. 1985
  • Вторият живот. Спомени от световноизвестни хирурзи сърце.1993
  • Петдесет начини за едно здраво сърце. 2000

В допълнение, Крис Логан е написал биография на Барнард: Кристиан Барнард - Един живот (2004)


Външни препратки[редактиране | edit source]