Къща музей „Иван Лазаров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Къща музей „Иван Лазаров“
Основан1970 г.
Карта Местоположение в София
Къща музей „Иван Лазаров“ в Общомедия

Къщата музей „Иван Лазаров“ е дом-паметник на българския скулптор Иван Лазаров в София. Къщата е филиал на Националната художествена галерия и е Паметник на културата с национално зхачение.[1]

Музеят е разположен в четири етажна сграда на булевард „Васил Левски“ № 56 и е построен в годините 1912 – 1913 г.[1] Той е отчужден през 1970 г. като частна държавна собственост.[2] Високият статут на Национален паметник на културата е определен през 1978 г.[3]

Бронзовата фигура на унесената в мисли стара жена, която посреща посетителите на музея е копие на скулптурата „Майка“, сътворена от професора през 1934 г. за Надгробния паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица.[4]

Четириетажната сграда се отличава със своята архитектура и със студения си бяло-синкав цвят на фасадата. Основният акцент попада върху тристенния еркер, завършващ с балкон с парапет от ковано желязо. Премерена в своята елегантност откъм детайли декорация украсява ръбовете на входа постройката. В основата на двата балкона са разположени стилизирани глави на лъвове, а над централния вход е поставен герб с отличителни флорални орнаменти и с годините на построяването на зданието.[3] Освен бяло-синкавият цвят на фасадата друг акцент представлява тристенният еркер, завършващ с балкон с парапет от ковано желязо.[5]

Професор Иван Лазаров живее в този дом до смъртта си през 1952 г. Непосредствено зад него може да бъде видяно ателието, където е творил майсторът. 0сновната експозиция включва произведения от фонда на Националната галерия и други обекти, собственост на наследниците на скулптора.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Къща музей „Иван Лазаров“ // sofiapress.com, 26 август 2019. Посетен на 18 февруари 2024.
  2. а б Национална галерия // nationalgallery.bg. Посетен на 18 февруари 2024.
  3. а б Къща-музей на Иван Лазаров // unknown-sofia.com. Посетен на 18 февруари 2024.
  4. Дойчо Иванов Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021.
  5. Къщата на акад. проф. Иван Лазаров // galenascorner.blogspot.com, 28 февруари 2016. Посетен на 18 февруари 2024.